Вера е знаела, че се е запътила към небето. Тя казвала на Мая, жената, която се грижела за нея, докато дъщеря й Деси била на лекции и изпити в Шуменския университет, “Ще умра, не искам да влизам в болница”! По желание на семейството, аутопсия не е правена.

Още по-странно послание получила щерката на Вера няколко дни преди смъртта й. Една сутрин Деси се събудила с “готово” стихотворение, посветено на майка й. Просто го изляла на белия лист. Новият вариант на филма “Феноменът Вера” на режисьора Стилиян Иванов за Кочовска ще завършва с него, с кадри от погребението на изцерителката и ясновидката, със спомени и признателност за добрите й дела. Приятел на Деси вече пише авторска музика, на чийто фон ще звучи стихотворението. Дъщерята на Вера предостави текста единствено за “Труд”:

О! Земьо свята ти,

даряваш хляб на своите деца.

Но кажи ми ти защо

млади си отиват,

отиват, неопитали

от твоите блага?

Под завивката ти черна лягат те,

нестъпили на повърхността.

Неуки и неопитни в нищо,

невкусили на живота сладостта.

Сърцата спират навеки да бият,

душите потъват в студената земя...

Нека камбаненият звън да заехти,

и щастието като птичка да долети,

да кацне то на твоето рамо

и никога оттам да не отлети!

О! Земьо свята ти,

светлината в душите запали.

И нека времето спряло

отново да продължи

и камбаненият звън

пак да зазвучи!

Коя е Вера Кочовска? Самата тя се пита “Какво съм всъщност аз? Сред мъртвите жива, сред живите - самотна, чудновата неразбрана...”. Жената, която можеше да излекува всеки, но не и себе си. Която от близо 50 години спеше само по 5 минути в денонощието, е родена на 27 юли 1945 г. в Перник. Детството й е тягостно, бедно и самотно. След ранната смърт на баща й Крум Балкански майка й я изоставя пред гроба му и я изпращат в сиропиталището на Кочериново - както самата Вера го нарича “един тъжен остров на детската самота”. На 12 години два месеца лежи в кома след катастрофа с камион. А после цяла година е неподвижна в гипсово корито. След първия си сблъсък с отвъдното придобива феноменалните си способности, а за няколко седмици очите й постепенно от кафяви стават наситено сини. Нито синът Николай, нито дъщерята Деси наследяват теменужения им цвят. “Смяната на цвета на очите ми е от преживяване в друг свят. Децата ми не биха могли да са синеоки, нямат го в гените си”, обясняваше пророчицата приживе.

По време на клиничната смърт Вера изживява всички онези видения, за които пише в книгата си “Живот след смъртта” американският реаниматор д-р Реймънд Муди. Най-напред вижда “отгоре” страдащата си физическа обвивка. След това преминава през дълъг бял тунел и попада в странен, ослепително красив свят, населен с познати и непознати духове, изтъкани от светлина. Вера смутено осъзнава, че е започнала да вижда вътрешните органи на околните в обем, цвят и болка, ако я има. Месец по-късно сирачето открива, че чете чуждите мисли и умее да предугажда бъдещето. “Усещала съм присъствието на Бог, но не съм го виждала. Затова не мога да го опиша”, казва пророчицата.

“Коренно преобърнах представата си за Вера, след като се срещнах с доц. Йорданка Пенева от Шуменския университет”, каза пред “Труд” режисьорът Стилиян Иванов, близък приятел на Кочовска, и поясни: “Доц. Пенева е физик, шеф на лаборатория за изследване на феномени, създадена в края на 80-те години да проучи феномени като Ванга, Вера Кочовска и др. Тя ми предаде засекретения дотогава архив на лабораторията. Всеки един експеримент с Кочовска е заснет с камера, работеща непрекъснато от една гледна точка, няма възможност за монтаж. Целта на екипа е била да изобличи “лъжепророчиците”, но те разбиват представите им с необясними факти.

В първото ниво на експеримента дават на Кочовска 3 епруветки с прозрачна течност - вода. Тя казва: “В едната няма нищо, в другата има едни пръчковидни същества, а в третата - точковидни същества. Микробиолозите знаят, че в двете епруветки има бактерии с такива структури, но това може да се определя само с микроскоп.

Във второто ниво на експеримента инжектират състава на епруветките на мишки и ги поставят зад параван. И Вера казва “Отзад има животни. Едните са добре, другите - мъртви, а третите - болни. В кръвта на умрелите се съдържат съществата, които бяха в едната епруветка, а в кръвта на болните - съществата от другата епруветка.” Въз основа на публикуваните резултати от изследването канят Кочовска в Япония.

От филма, който в нейна памет ще пуснем на ДВД, и най-големите скептици ще се уверят, че “сензациите”за Вера са подплатени с факти. Аз също бях неверник, когато започвах филма. Тя веднага разбра, привика ме настрана и ми заяви, че след два месеца ще бъда в Египет, там ще има атентати, но ще се върна жив и здрав. Аз й казах, че съм директор на медия, не мога да пътувам. Вера обаче ми повиши тон, както когато хората не й вярваха.

Точно след два месеца аз бях в Египет и имаше атентат в деня, в който кацнах. Тогава Вера ми се обади и каза “Ела пак да ме снимаш, защото не си ме питал всичко. Наистина, като ми каза за Египет, аз се бях разколебал малко. Но при второто ми отиване стана дълбокият, истинският разговор. В него тя ми каза “Човек трябва да живее с мисълта, че в себе си носи олтар на душата си, който трябва да държи чист. Постоянно гори една свещичка в него. Всяка лоша мисъл, всяка зла дума може да я угаси.”

Вера не виждаше хубавите неща, а трагедиите. Нощем й се явяваха катаклизмите, които в следващите дни водеха новините. Питал съм я не може ли да вижда положителното. “Аз не съм изпратена да виждам хубави работи”, отвърна Вера.

От уважение към дарбата, която й е дадена, Кочовска желаеше да помага, дори ако са дошли за дреболии. Невъзможността да се опази й се отрази пагубно. Приемаше в кабинета, причакваха я пред къщи, никого не връщаше... Тя хем имаше ясновидска дарба, хем лекуваше. За разлика от леля Ванга, която казваше “Ще отидеш при този и този доктор или ще направиш това и това”. Вера лекуваше на място, с ръка. Ето, на погребението й беше и бившият футболен национал Ивайло Йорданов, който получи множествена склероза след катастрофа и тя много му е помогнала навремето”, завърши Стилиян Иванов.

Магдалена ГИГОВА
Японски професор: Тя не принадлежи към човешкия род

Японският професор Йошио Мачи, който изследва Вера Кочовска в Токийския електротехнически институт през октомври 1992 г., възкликва: “Удивително! Изследвал съм различни феномени, сред които и световноизвестни, но на човек като нея попадам за първи път...Тя не принадлежи към човешкия род!” Защото резултатите противоречат на здравия разум.

Проф. Мачи отчита сърдечната дейност на Вера по време на лечебен сеанс. Тя протяга ръце, съсредоточава се и започва да “излъчва” биоенергия. Върху екрана на електрокардиографа се появяват различни по форма и височина вълнообразни линии. Професорът обяснява: “Тези начупени линии показват, че тя волево контролира всяка част от сърдечната си система. И още нещо - такива линии се появяват само при пациенти пред кома.

Подлагат Кочовска на томографско изследване, което измерва топлинното излъчване на тялото й при лечебен сеанс. Температурата на дясната й ръка се покачва, докато се понижава температурата на лявата й ръка. Този асинхрон втрещява учения. Подобен ефект е възможен само ако човек има две отделни сърца! Или двойно кръвообращение?! И тук идва шокът. Преди експеримента екипът измерва кръвното й. То е 130 на 70. Пo време на сеанса долната и горната граница се сливат, кръвното става 360 и... апаратът блокира.

“Ще ви покажа източника на своята енергия”, казва Вера на зашеметения професор. Поема дъх и всички в залата виждат как издишва синкаво-бял газ. Какво е това - енергия “чи”, електроплазма? Проф. Мачи изследва тайнствения газ с изобретен от него уред за измерване на енергията на хора със свръхестествени качества.

“Единственото, което мога да кажа категорично, е, че нейните ясновидски, диагностични и лечителски способности са на изключително високо равнище. А елементите в издишаното от нея... не присъстват в Менделеевата таблица”, потресен е японецът.

Когато руският професор Андрей Брюховецки открива и заснема “третото око” на Вера, той възкликва: “Такова чудо няма по света, това е уникално, това е феномен.” Кочовска твърди, че ясновидската й дарба е израз на висшия разум, който й “нашепва” за минало и бъдеще: “Хората са зрящи слепци. Чувствата и емоциите са преходни явления, те отминават, а духовността остава. Висшият разум е над всичко, но хората забравиха Бога, охулиха го и сами причиниха бедите, които днес се стоварват върху тях - природни катаклизми, войни, глад и мизерия”, често повтаря Кочовска. Според нея Ванга също е имала “трето око”.

“Казват, че феномени като Вера Кочовска се появяват веднъж на 50 000 души. Някои я сравняват с Ванга. Но това е все едно да сравняваш Нютон с Наполеон, казва проф. Андрей Брюховецки от клиниката “Нейро вита” в Москва. Той е един от изследователите на феноменалните способности на българката.

“Човешкият живот е ешафод”, разсъждава Кочовска - Доброто не е глупост и наивността не е порок. Всеки човек е отделен свят, отделна вселена. В тъмнината той може да стане чужденец за самия себе си. Няма лекуване на лошотията. Вярвам, че доброто един ден ще надделее, този ден съвсем скоро ще дойде. Тежка карма тегне над България, затова умират деца, затова гинат млади хора. Ще има още убийства. Трябва да се обърнем от себе си към себе си - да вярваме в Бога. За съжаление, хората предпочитат с нож да си решават проблемите, отколкото с добро.

Винаги съм се чувствала неразбрана. Българинът по-често трябва да се пречиства, като ходи в църква, но сега положението е много тежко. Хората са отчаяни. А световната криза е абсолютно инсценирана от американците, както и глобалното затопляне. Не е вярно, че един ден планетата няма да съществува, човечеството ще съществува, но ще има чистка”, вижда в бъдещето Кочовска, която почитателите на дарбата й наричат наследница на Преподобна Стойна от село Златолист.

Посветена на дарбата си, Вера е отпращала най-високопоставени бизнес дами, отказвала е срещи със знатни съпруги, командващи партийни командири, чакали са я, без да я дочакат и президентски прими, помагала е на монарси... Но винаги е давала предимство на хората, които наистина имат нужда от дарбата й.

Като висш акт на споделена интимност Вера разрешаваше на страдащите да пипнат незарасналата й фонтанела, през която идваха космическите лъчи.
Почетен гражданин от втори опит?

Депутатът от ГЕРБ Ивелин Николов е поръчал на юрист да подготви документите, с които да предложи улица в Плевен да носи името на Вера Кочовска. Той и брат му Тихомир са израснали на метри от нейния блок и в момента оглеждат улиците, за да видят коя може да бъде “безболезнено” преименувана. “Преди няколко години Вера бе предложена и за почетен гражданин на Плевен, но тогавашните общински съветници гласуваха против. Надяваме се посмъртно да й окажат тази чест, защото тя наистина направи много да се чуе името на града ни по света”, каза пред “Труд” Ивелин Николов.