Коледата не е задължение или работа, която непременно трябва да се свърши. Тя е въпрос на избор

Всяка година празниците ни събират край масата с ядене, пиене и любими хора.

И понеже българите сме родови твари, малко или много Коледата е винаги една и съща. Едни и същи хора, на едно и също място с едни и същи манджи и семейни ритуали. Зима след зима виждаш всички аспекти на празника и започва да ти доскучава. Започваш да се чудиш на бабите и дядовците си, как не им е писнало досега?

Коледата не е задължение или работа, която непременно трябва да се свърши. Тя е въпрос на избор, а именно - къде и как да прекараш най-приятно един почивен ден.

Защото в крайна сметка това е празник на щастието и от теб зависи как ще си го доставиш. За баба ми щастието е да натрие носовете на останалите жени в къщата с готварските си умения. Докато бащите и дядовците се състезават в изкуството на варенето на ракия и правенето на вино. Някои са щастливи, когато носят подаръци, други когато получават. Трети – на сладка приказка в добра компания.

Въпросът е: Какво ти се прави по Коледа?

Моя избор, както на мнозинството от българските мъже, беше да се включа в състезанието за най-добро питие. Обичам да правя напитки и да си ги пия, но най-голям кеф е оценката и уважението на околните. Затова, когато дядо ми каза, че можел да направи ракия и от пръчки, в умът ми блесна огромна табела:
Приемам предизвикателството!

Обикновената ракия или вино нямаше да ми спечелят слава по Коледа, затова рискувах и направих ябълково вино.

Рецептата:
Вземате равни количества ябълки. По възможност сочни и от различни сортове – сладки и кисели. Режете, мачкате, мелите или пасирате ябълките така, че да станат на каша или поне на меласа.Това е най-сложната част, защото изисква малко повече усилия и изобретателност. Към ябълките добавяте вода в съотношение две към едно и захар, колкото за нормално вино. Крайния вид на сместа е като при гроздовото вино – каша от плодове с вода и захар. За ускоряване на ферментацията се добавят дрожди за бяло вино. Съда се затваря така, че да може да излиза въздух от него, но да не влиза обратно, за да не стане на оцет. Прибирате го и забравяте за съществуването му. След месец започнете да го наглеждате и опитвате. Като премине тихата ферментация или решите, че ви харесва вкуса и не ви се чака повече, добавете серниста киселина за да спре ферментацията. Източете виното и го прецедете от меласата. Която може да ползвате повторно за ракия.

Съставки: ябълки, захар, дрожди

Резултатът е вино с приятен ябълков вкус и златист цвят. Става изключително сполучливо ако се сгрее и му се добавят малко подправки.

Естествено греяно вино става и с гроздово. Сгорещявате го в подходящ съд без да завира. Добавяте захар или мед и овкусявате с подправки. Традиционно в греяното вино се слагат канела, джинджифил, карамфил, индийско орехче, бял пипер и кардамом, но винаги има място за интерпретации. Цитрусовите плодове и ябълките са добро допълнение, а ако сте любители на по-силния алкохол, може да капнете и малко ром или бренди. От друга страна, за греяно бяло вино се препоръчват по-леки подправки и аромати – ванилия, лимон и канела.

И помнете: При греяното вино най-важно е да се прави с вкус и удоволствие.