Досега никой не е изследвал този феномен, казва Николай Суботин, директор на Руската уфологическа изследователска станция (РУФОРС). Той си обяснява това с факта, че мястото, където би трябвало да e селото, се намира сравнително далече от Мальобка.

Експедиция ще търси село, което ту се появява, ту изчезва. Странното селище се намира в Пермския край, Русия в т.нар. аномална зона Мальобка. Eнтусиастите да разгадаят мистерията ще се отправят в района, за да дирят селището- призрак през това лято, 

пише в. "24 часа" по информация на изданието "Паранормал".

Досега никой не е изследвал този феномен, казва Николай Суботин, директор на Руската уфологическа изследователска станция (РУФОРС). Той си обяснява това с факта, че мястото, където би трябвало да e селото, се намира сравнително далече от Мальобка.
Някои от местните хора твърдят, че са виждали с очите си странното селище, информира сайтът на РУФОРС. Изследователят Валерий Якимов разказва, че като 14-годишен заедно с приятели попаднал там.

Хлапетата тръгнали с лодка по реката, която минава през Мальобка. Изминали двадесетина километра. Решили да стигнат пеша до близкото село Каменка и оттам през гората да се приберат.

За да спестят време, тръгнали не по познатия им път, а по пътека сред шубраците. След малко разбрали, че са се объркали. Стигнали непозната местност. Видели просека, край която дърветата били изкоренени или прекършени, сакаш оттам е минал ураган.

Внезапно зърнали няколко селски къщи. Изненадали се, никога не били чували по тези места да има селище.

Момчетата решили да видят кой живее в това затънтено място. Къщите изглеждали пусти, като че ли обитателите им ги напуснали преди няколко часа. В един от домовете печката дори била топла, а на масата имало сварени картофи. Приятелите се почерпили с тях. Били капнали от ходене. Задрямали с надеждата, че като се приберат, стопаните ще им покажат пътя.

Внезапно били разбудени от клаксон на камион. Навън стоял ЗИЛ-131, пълен с хора. "Къде сме попаднали", попитал шофьорът. Оказало се, че карал работници към близко село. По някое време шофьорът видял, че се е озовал на стария път, който отдавна никой не ползвал. Докато пътували, попаднали в някаква мъгла. Когато тя се вдигнала, били вече по някакви непознати места и така се озовали при момчетата.

Хлапетата се качили в камиона, който поел по една от просеките. След няколко километра сред гората изведнъж камионът се озовал отново на главния път, само на 5 км от Мальобка. Никой не можел да разбере как разстояние от почти 30 км внезапно се съкратило с около две трети.

Подобна история Валерий Якимов чул от друг мъж, живеещ в съседно на Мальобка село. Като малък баща му един ден го взел със себе си. По стария път стигнали до селцето, описано от Валерий. Бащата влязъл в една от крайните къщи, след малко се върнал, придружен от възрастна жена. Когато се прибрали у дома, бащата казал на сина си на никого да не разказва къде са ходили и какво са видели. Години по-късно мъжът няколко пъти опитал да намери същото място, но без успех.

Николай Суботин предполага, че в случая може да става дума за т.нар. хрономиражи. Това са видими образи на селища, исторически събития, които са отдалечени на голямо разстояние от местата на наблюдението или са се случили в миналото.
По правило става дума за обекти, които може да са се появили в дадена географска точка преди стотици, а и хиляди години. Учените още не могат да кажат дали става дума за паралелна реалност, за т.нар. памет на пространството, или за портал във времето и измерението.

Преди експедицията през лятото изследователите ще проучат картите със старите селища в района и ще я сравнят с местата, където са били наблюдавани подобни странни явления. В картите от XVIII и XIX век има около 20 села, които вече не съществуват. Изследователски групи на РУФОРС вече са били на някои от тези места. Измервания на електромагнитното и радиочестотното поле там показали някои аномалии. Фоновите показатели били завишени няколко пъти, сякаш по тези места съществува неизвестен източник на неизследвани лъчения.

Когато в края на миналия век учените започнали да изучават аномалната зона Мальобка, забелязали, че с часовниците им стават странни неща. На някои места стрелките се въртели по-бързо, хората губели така от минути до 2-3 часа, разказва Николай Суботин.

Такива места в зоната има няколко, там времето върви по-бързо. Учените поставяли часовници, включително електронни, прецизни хронометри - винаги времето бягало напред. Там бил забелязван и т.нар. реликтов хуминоид снежен човек.
Някои експерти по паранормалните явления смятат, че той пази границата между нашия и другия свят.

Самият Суботин още не е виждал село призрак, но се е сблъсквал със звукови аномалии. През 2006 година в гората край Мальобка чул наблизо два гласа. Единият бил на възрастен мъж около 50-те, другият - на значително по-млад човек. Суботин и другите членове на изследователската група нищо не могли да разберат от разговора, въпреки че гласовете идвали от не повече от 50 м разстояние. Тръгнали да разберат кой е наблизо, но гласовете заглъхнали. Никой не отвърнал и на виковете им.

Миналата есен феноменът се повторил. В тайгата Николай Суботин чул жена да пее. Спътниците му, които били на около 100 м от него, от своя страна доловили разговор между него и жената. Няколко пъти той им викал, но те не го чули. Директорът на РУФОРС смята, че става дума за разновидност на хрономиражите, наречена хронозвукова аномалия.

През февруари Николай Суботин и Валерий Якимов заедно тръгнали да търсят селото призрак. Със снегомобил пропътували около тридесетина километра. Намерили и просеката с изкорубените дървета. Малко след това стигнали открито място. Над гората имало необичайно сияние. Експертите предполагат, че през подобни енергийни сфери е възможно да се намират т.нар. портали, които свързват нашия свят с други светове, включително с други епохи.

ПАМЕТНИК НА ИЗВЪНЗЕМНОТО ИЗДИГНАТ КРАЙ МАЛЬОБКА

В края на 80-те години на миналия век мастити съветски учени се отправят към село Мальобка, привлечени от необясними явления.

В района на много места липсва магнитно поле, в небето се появяват странни светлинни явления. Някои предполагат дори, че там съществува база на извънземни.
Оттогава се говори за аномалната зона или триъгълника Мальобка, чиято площ е около 70 кв. км.

До днес научен отговор на тези феномени липсва. В селото до 1904 година е имало мини, които били затворени заради изчерпване на залежите. През Гражданската война в околностите му се водели кървави сражения.

Днес край селото се издига единственият в света паметник на извънземното същество. 180-сантиметровата дърворезба, дело на местен майстор, бе поставена през миналата година. В Мальобка смятат да открият и музей на НЛО, както и обсерватория.