Избрани Новини

Отбелязваме 88 години от гибелта на Тодор Александров

Архив София

31-08-2012, 14:07

Автор:

СофияУтре

Всичко от Автора

На 31 август се навършват 88 години от убийството на легендарния водач на ВМРО

ВМРО почита годишнината от гибелта на некоронования цар на Пирин планина с мероприятия в цялата страна.

Днес в родния град на войводата - Щип, ще бъде отслужена панихида, а в неделя - 2 септември - членове и симпатизанти на ВМРО от цялата страна по традиция ще се съберат на гроба му над Мелник в Пирин.

Кой е Тодор Александров?

Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, в семейството на Александър Попорушев и Мария от рода Хаджияневи. Учи в Щип и Радовиш, а през 1898 година завършва първия випуск на българското педагогическо училище в Скопие, където на 16 годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов.

След 1898 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония – Виница, Кратово и Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. На 27 март 1903 гoдина Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие. След 13 месеца през април 1904 година е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско. През учебната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител във ІІ класно училище в Щип. Същевременно е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива и през януари 1905 година се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му. Александров е делегат от щипския район на първия окръжен конгрес на Скопския революционен окръг.

След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.

През 1907 г. поради заболяване, Тодор Александров учителства в Бургас. В края на същата година е повикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното представителство на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов. През ноември 1907 година Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. Участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. По време на Хуриета става главен ревизор на българските училища в Македония. След неуспешен опит да бъде арестуван през 1909 година се укрива в България.

При възстановяването на ВМОРО в 1910 година обикаля с чета скопския революционен окръг. По време на обезоръжителната акция в 1910 година четата на Александров се увеличава значително от забегнали бивши войници и четници. Четата пуска сред населението възвания със закани за смърт при предаване на оръжието. Къщата на Александров в Щип и на чичо му Доне са изгорени от властите.

В началото на 1911 година заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е избран за член на ЦК на ВМОРО. Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. Преди това четата организира базата си между Карадаг и Арджанското езеро, организира селската милиция в района и извършва два атентата в Солун, 3-4 опита за взривяване на ж.п. линията Солун-Скопие и Солун-Цариград, при Саръ-Гьол, в Дойран и на моста между Дойран и Килиндир. Под командването на Тодор Александров действат четите на Гоце Междуречки и Георги Мончев. След освобождението на Кукуш на 23 октомври 1912 година Гоце Междуречки е назначен на висш военно-административен пост в околията.

По-късно е в щаба на 9 велешка дружина. Награден е с орден "За военна заслуга". С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над българското население в Македония през 1913 г. заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония. На 1 август 1913 година Александров праща писмо до Григор Василев и Никола Милев с инструкции от Христо Матов да агитират за Независима Македония, ако това не стане за това Македония да влезе като автономна област в Албания или поне Битолския вилает, в краен случай Костурско, Охридско, Дебърско и Тетовско[16]. Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи.

След края на Първата световна война, през 1919 г. Александров заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония.

Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония в една автономна, а в дългосрочен план и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея. Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните и съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. На 4 ноември 1919 година Александров и Протогеров са арестувани, но успяват да избягат от ареста.

На практика, ВМРО контролира политическия живот в Пиринска Македония. В отговор на опитите на правителството да раздухва междуособните борби сред бежанците от Македония и да преследва активните дейци на ВМРО, по указание на Тодор Александров е убит министърът на войната в земеделското правителство Александър Димитров, четите на ВМРО временно завземат Кюстендил и Неврокоп (днес Гоце Делчев). През 1923 година ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат. В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници. През юни 1920 г. той издава окръжно с призив към населението на Македония да гласува за комунистическите кандидати на предстоящите през ноември 1920 г. избори за законодателно събрание на Кралството на сърби, хървати и словенци.

На изборите тези кандидати получават изненадващо висока подкрепа във Вардарска Македония. Както пише в своите "Спомени" Иван Михайлов ВМРО подкрепя най-крайните партии, борещи се срещу режима в Белград. Оценката за ползата от подобна подкрепа на ВМРО за комунистическите сили обаче е нееднозначна поради македонизма, който по-късно започват да прокарват споделящите комунистическите идеи, както и възможностите за намеса на Съветска Русия в национално-освободителните движения на Балканите. През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.

Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Тодор Александров.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов