Избрани Новини

Обедняваме с 20 млрд. лв. заради застаряването

До 2050 г. българите ще се стопят на около 5 млн., показва националната демографска стратегия

До 2050 г. трудоспособното население на България ще се е свило с 40%. Заради застаряването до същата година страната ни ще обеднее с близо 20,1 млрд. лв. Такава е прогнозата в на националната демографска стратегия, базирана на данните от 2012 г.
Дори в най-оптимистичния случай хората над 65-годишна възраст през 2050 г. ще са над 2 млн., а близо 800 хил. от тях ще са на възраст над 80 години. За сравнение към края на 2012 г. работоспособните българи са били над 61% от населението на страната, или 4,5 млн. души. Това е намаление с 20 хил. души спрямо 2011, дори при нарасналата през миналата година възраст за пенсиониране.
България вече изпитва сериозни затруднения в заместването на хората, които излизат от трудоспособна възраст. През 2012 г. 100 пенсионери са заменяни от 64 влизащи в трудоспособна възраст българи. В началото на този век стоте напускащи трудовия пазар заради навършване на възраст са заменяни от 124 души, способни да се трудят.
Най-благоприятно е съотношението на заместване на пазара на труда в областите Сливен - 79 нови работници на всеки 100 пенсионирани, Кърджали и Благоевград - по 76, и Търговище - 74. Най-нисък е този показател в областите Габрово и Видин, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват съответно от 47 и 50 други такива.
За да поддържа социалните си системи в състояние на застаряващо население, България ще е принудена да увеличи драстично дълговете си, става ясно от същия отчет. Прогнозата е, че държавният дълг ще нарасне поне до 51% от БВП спрямо сегашните нива от 14-17% в последните години.
Допълнително утежняване на демографската ситуация в страната ще има и заради по-малката продължителност на живота в добро здраве след на 65 г. Според данните българският мъж успява да изкара едва 8 години и 8 месеца в добро здраве, след катоп ремине тази граница. За сравнение - в Дания мъжете над 65 г. са в добро здраве над 11 години, а в Швеция и Норвегия дори по над 14 години.
При българските жени доброто здравословно състояние продължава 9 г. и 9 месеца след навършване на 65-годишна възраст. За сравнение в Норвегия - над 15, а в Малта близо 12. Това  означава, че  възрастни българи могат сравнително кратко време да се грижат за себе си и да продължат да работят, както и допълнително увеличаване на разходите за здравеопазване при тази възрастова група.
Средната продължителност на живота у нас също изостава от тази в ЕС - 70,4 години спрямо 80,4 години.
Децата до 15 години към края на миналата година в Бълагряи са били под 1 млн. души, или 13,6% от общия брой на населението, което ни нарежда на опашката в Евросъюза. За ЕС средното ниво е 15,6%. Заедно със застаряването на населението, което е проблем за цяла Европа, у нас се наблюдава и обезлюдяване на много райони на страната.
За пръв път в историята на България след освобождението от турско робство броят на живеещите в селата е паднал под 2 млн. души. Населението на градовете пък е било над 5,3 млн. Заради обезлюдяване през 2012 г. са закрити 24 населени места в страната, а още 172 са останали без нито един жител.
Очакванията на правителството, отразени в националната стратегия за демографско развитие, са броят на населението да продължи да намалява. Според прогнозите в документа през 2015 г. българите ще са малко над 7,1 милиона, към 2020 г. - под 7 млн., към 2030 г. - малко над 6.5 млн., към 2050 г. - малко над 5,7 млн. При неблагоприятен сценарий през 2050 г. населението в България ще е под 5,2 милиона.
Само за 2012 г. то се е стопило с над 45 хиляди и към 31 декември е било 7 282 041 души. Във всички области на страната е регистриран отрицателен естествен прираст, който варира от -2.8 промиласредно за градовете и -12.8 промила за селата.
През миналата година се е засилила тенденцията за отрицателен естествен прираст на България. За 2012 г. той е бил -5.5 промила спрямо -5.1 промила през 2011 г., и -4.6 промила през 2010 г.
Този нисък прираст се дължи както на нарастващата възраст на населението и естественото увеличение на смъртността, така и на рекордно ниската раждаемост.
През 2012 г. родените у нас деца са 69 121, което е с 1725, или 2,4% по-малко спрямо предходната година.
Коефициентът на обща раждаемост (броят живородени деца на 1000 души от средногодишния брой на населението) е намалял до 9,5 промила при средно за ЕС ниво от 10,4 промила, а през 2009, 2010 и 2011 г. той е бил съответно 10,7 промила, 10 промила и 9,6 промила.
За да се поддържа броят на населението всяка майка трябва да има поне 2 деца, обясни доц. Кремена Борисова от института за изследване на населението и човека на БАН. Според Борисова остовният повод за притеснение е, че заради ниската раждаемост на българките ромите ще станат мнозинство в страната са неоснователни. Тя прогнозира, че  скоро раждаемостта сред този етнос също ще спадне.
Българите умират най-често от инфаркт, инсулт или рак, показват още данните от националната демографска стратегия.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов