Ако се забранят бързите кредити, ще отидат в черната зона

Ако се забранят бързите кредити, ще отидат в черната зона, на чистото лихварство. Ако бъдат разумно направени, те са много добро средство човек да покрие бърза сума", заяви в ефира на БТВ банкерът Левон Хампарцумян. Според него е по-добре те да са видими и около тях все пак да съществува някаква регулация.

На въпрос дали те трябва да бъдат нормативно ограничени, той заяви, че това не е добър подход в една пазарна икономика, тъй като съществуват страни, в които таванът на лихвите е 50-60%. По думите му най-добрият вариант е пазарът да решава тези неща, а хората да разберат, че кредитът не е начин за оправяне на финансови проблеми. „Кредитът е за успели хора, които имат увереност в бъдещето си", каза той.

Икономистът Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" обобщи, че в последните месеци се променя структурата на кредитния пазар - рязко намаляват малките кредити до 2500 лева и с няколко процента растат средните - между 10 000 и 50-60 000 лева. „Хората, които имат възможност, преценили са, че кризата е отминала, те посягат и правят тази стъпка. Малките, бързите кредити се свиват, макар че там има оборот, но няма тази експанзия от 2007-2008 година",

Готвеният законопроект, който предвижда фалити на частни лица, Хампарцумян коментира като „опит на една група алчни адвокати да си отвори нова пазарна нисша и да печели на гърба на хора, които са в затруднение да си плащат. Те ще получават едни хубави хонорари, ще влизат в дълги процедури. Една несъстоятелност на частно лице ще бъде печелившо мероприятие за тези адвокати. Човекът няма да забогатее от това".

Според него, за да обявиш несъстоятелност, трябва да си в състояние да понесеш и последствията. „Трябва да има кредитен регистър, който да извади тези хора. Как се изготвя този регистър? Е така? Отнема време, административни усилия. Създаване на едното без другото е все едно да извадим една правна фигура от работещо място и да я посадим тук. Ако някой си мисли, че за един ден ще излезе на бяло. Няма как да стане. Не знам дали и вложителите биха искали с техните пари да се компенсират тези, които не могат да си плащат кредитите", заяви банкерът.

Той допълни, че оставя популистичните идеи на политиците и ще влезе в диалог, когато получи институционално предложение, облечено във формална логика, зад което застават хора с имената и идеите си. По думите му тепърва предстоят технически сложни промени около банките, тъй като те са необходими след всяка криза, за да предпазят системата от следваща такава.

Запитан защо в някои европейски страни годишната лихва по кредитите е около 4%, а тук 12%, Хампарцумян отговори: „Защо немските пенсии са по-високи, защо Франция е по-приятно място за живот? Защото така, това са по-развити икономики, стоките и услугите са по-високи. Процентът на лихвите е абсолютната цена. Рискът в тази среда е по-голям. В тези страни, където кредитите са по-евтини, няма тези банкови измамници или изкуствени фалити със задна дата, които генерират загуби за банката"./Money.bg/