Това може да се окаже една от най-тежките национални катастрофи в историята ни

Държавата се е превърнала в администратор и регистратор на процесите в образованието, на матурите, на тенденциите, но не и в субект, готов да решава най-осезаемите и най-наболелите проблеми в българското средно и висше образование.

„Предпоставките, довели до обезценяването на труда на българския учител и преподавател са толкова много, колкото и причините за липсата на реализация на младите хора, завършващи средно или висше образование. С годините да си учител се оказа срамно, защото изпадаш до дъното на социалния минимум. Това се дължи на няколко фактора – липса на адекватна национална политика към българското образование и поставянето му на пазарна основа. Материалното и морално девалвиране на професията учител в общественото съзнание, водят държавата ни не само към абсурдната ситуация да няма учители, но и към масова неграмотност. Това може да се окаже една от най-тежките национални катастрофи в историята ни”, коментира доц. Миглена Темелкова, кандидат за евродепутат от листата на коалиция АБВ. Повод за коментара й са данните на Синдиката на българските учители, че 6800 учители са в пенсионна възраст и излязат ли от системата, няма кой да ги замести.

Средното и висшето образование следва да са сред основните приоритети, както на българската национална политика, така и на европейската. Отдавна отмина времето, когато учителят, попът и кметът са били сред най-тачените хора. Днес все по-малко млади избират професията учител, защото учителството се превърна в синоним на бедност и нисък жизнен стандарт. Днес педагогическите университети не знаят колко учители ще са нужни на българското училище в следващите 5 или 10 години. Икономическите ВУЗ-ове не са наясно от колко и какви икономисти има нужда икономическата ни система. Медицинските университети не могат да предскажат колко български лекари ще напуснат родината и колко вакантни места в българските болници ще има през следващите години, защото държавата е абдикирала от истинските нужди на образованието.

„Връзката между потребностите на икономиката от определени специалисти и българското образование отдавнa е скъсана. В образованието ни има повече теория. Тенденцията за надграждане на практическите и предприемаческите способности на ученици и студенти не е широко застъпена. Това, наред с изчезването на училищата от малките населени места са сред причините за високата младежка безработица и липсата на реализация след завършването на университет или училище. Всъщност ако сравним българския образователен продукт с чуждия, то нашето образование е на изключително високо ниво, с много добри качествени параметри, но все още не е ориентирано към потребностите и изискванията на бизнеса и практиката”, добави доц. Миглена Темелкова.

Три са основните приоритета, които трябва да следваме в нашата образователна политика: достойно възнаграждение и социални придобивки за учителите; инвестиции в българското училище; стимулиране развитието на българската икономика като икономика на знанието, категорична е доц. Темелкова.