Озоновият слой е онази част от Земната атмосфера, която съдържа относително висока концентрация на озон (няколко милионни части)

Известен е най-вече със свойството си да поглъща по-голямата част от ултравиолетови лъчи, падащи над Земята.

Открит е през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри (Charles Fabry) и Анри Бюсон. Свойствата му са подробно изучени от британския метеоролог Гордън Добсън, който разработва прост спектрофотометър, позволяващ измерването от земята на озона в стратосферата. Между 1928 и 1958 г. Добсън изгражда световна мрежа от станции за наблюдаване на нивото на озона, която продължава да работи и до днес. Единицата "Добсън", използвана за измерване на количеството на озона във вертикална колона, е наречена в негова чест.