Над 2 000 потомци от симитлийското село Железница се събраха на родова среща

Традицията повелява в края на август, на всеки 5 години, потомци на родове от селото да организират незабравими дни, в които да се видят, да седнат на по чашка и сладка раздумка, да се повеселят подобаващо. Почетен гост на срещата бе и дългогодишният учител от Горна Железница, 92-годишният Симеон Поповски, съобщи simitli.info. Тази събота и неделя село Железница, община Симитли стана по-голямо и по-оживено от обикновено. Някога селото е било многолюдно, над 1 000 души са живели в Горна Железница, днес познато като вилна зона с петдесетина къщи. Местните се разпръсват през 1956-1957 година, когато започва одържавяването на земите и създаването на ТКЗС-тата. Стотици семейства се насочват към Северна България да търсят поминък. Намират място за свой нов дом в Шумен, Мадара, Преслав... Други се заселват в полите на Витоша. И създават свой квартал, днес със статут на село – Железница, Софийско.

На 4-ти август 1974 година за първи път изселниците от Железница се събират на родова среща. Празненствата тогава са правени в местността „Меаните” под дебела дъбова сянка на Попадиин рид, край Стара Железница. Тогава, през 1974-та година се заричат, че ще се събират на всеки пет години, за да споделят радостите и тревогите си. През 1989 година хубавата традиция е прекъсната. Родовите срещи са възстановени чак през 2004 година, когато властта в община Симитли взема екипът „Апостолов”.

Тази неделя в парка, край новата черква в селото отново се събраха потомците на родовете от Железница. Дойдоха от Варна, Шумен, Мадара. За организацията голям принос има и главният секретар на община Мадара, родом от симитлийското село Железница, който разполага с координати на почти всички преселници в Северна България.

Железница оживя още от петък късен следобед. Петък и събота е време за гости при близки и роднини. В неделния ден още от 11.00 часа започна същинската част на земляческата среща. „Осигурили сме музика, веселят ни „Щуро маке”, Детския фолклорен ансамбъл „Пиринче” от Благоевград и самодейния състав от Железница, Софийско”, разказа кметът на селото Христо Стоянов. На родовата среща освен топли спомени за следващите 5 години, се виждат за пръв път и много братовчеди, които си разменят адреси, телефони...За да може кръвната връзка помежду им да остане във времето. Пъстри кръшни хора се извиха на поляните край село Железница, а сладките раздумки ще топлят сърцата на потомците до след пет години.