Избрани Новини

Футболната азбука на Варна

14 май 1894 е първият ден за българския, респективно и за варненския футбол

На 14 май 1894 година един мустакат швейцарец от италиански произход на име Жорж де Режибюс подритва топка в двора на Варненската мъжка гимназия. Това се оказва първият ден за българския, респективно и за варненския футбол. Варна става люлката на играта, наричана тогава "ритни-топ", става ясно от архивите на Регионалната Библиотека "Пенчо Славейков" .

За 120 години хиляди мачове, стотици играчи, безброй истории и случки ще се вплетат в града, където морето среща брега. Футболна Варна спокойно може да напише своята азбука с най- харизматичните си личности, с най-големите успехи и големи клубове…

"А" като "Атлас" – най-старият футболен тим у нас. Сформиран през 1908 г. в Гръцката махала. Просъществува до 1910 г.

"Б" като Боян Бянов – първият капитан на националния отбор. Играе на Олимпиадата в Париж през 1924 г. От четири мача за България в три е капитан. Носител на Сребърната купа на Букурещ през 1925 г.

(Спортен клуб "Владислав")


"В" като "Владислав" – първият носител на Царската купа. Първият трикратен шампион. Балкански първенец за 1926 г. Щастливата "детелина" на варненския футбол.

"Г" като Георги Георгиев, основател на "Владислав", човекът дал името на клуба, негов пръв председател и отдаден на каузата на "детелините". След време е и в основата на създаването на дружество "Академик"

"Д" като Дочев. Може би най-скандалният гол в историята на футбола е този на Марадона по време на четвъртфинала срещу Англия по време на Световното първенство по футбол през 1986 г., станал известен като гола на "Божията ръка". Основен принос за тази "божествена" намеса има страничният съдия Богдан Дочев, ритал за "Ботев" през 1958 г. Днес е жител на Варна.

"Е" като Егон Терцета. Италианец, първият капитан на "Владислав" –първият футболен шампион на България през 1925 г. Още по-интересното, че по него време той е и действащ дипломат, италиански консул във Варна.

"Ж" като Жечо Тунчев. Най-силният варненски футболист за времето си. Умира скоропостижно. В негова памет, в деня на погребението му, съотборниците му от "Шипченски сокол" правят нещо изключително рядко срещано във футболната история. В същия ден е насрочен мач, те излизат с десет човека и побеждават.

"З" като Здравко Янакиев – Ципата, най-големият варненски вратар. Първият футболист в историята на българския футбол, станал трикратен шампион (през 1925, 1926 и 1932 г.), а също така и първият шампион с два различни клуба.

"И" като Илия Кирчев, първият варненски спортист, носител на олимпийски медал, бронзов, от Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г.

"Й" като Йорданов, или по-точно Димитър Йорданов, с прякор "Кукуша", също записва името си в историята на варненския футбол, играейки за ВМС през 1952 г.

(Колодрума)


"К" като "Колодрума" – най-легендарното и култово варненско игрище. Било е собственост на Варненското колоездачно дружество. Наричано е "смъртта за софийските отбори". Сега на негово място е построен Дворецът на културата и спорта.

"Л" като Любен Костов – първият варненски играч, отбелязал гол на евротурнирите.

"М" като Моканов. "Мокана", както е наричан, е символ на клубна вярност. Цели петдесет години Иван Моканов защитава честта на "Владислав", а после и на "Черно море" като треньор.

"Н" като Националната футболна дивизия. Първообразът на "А" група се явява апотеоз на варненския футбол, когато през 1937/38 г. "Тича" е шампион, а "Владислав" се класира втори.

"О" като Оник Харипян. Един от най-емблематичните футболисти на варненския футбол преди 1944 г. Първият играч у нас, изпълняващ "задна ножица". Преди всеки мач си е мажел косата с брилянтин, поради което може да се счита и за "пионер" на футболните прически.

"П" като "Провинциален спорт". Вестник, издаван от СК "Тича", излизат само пет броя. След започването на издаването му, лично от София пристига главният редактор на софийския "Спорт" и вдига скандал на варненския главен редактор Стефан Попов с думите: "ти на мен конкуренция ли ще правиш?"…

"Р" като "Радецки". Един от трите клуба, които формират "Спартак". От там започва футболния път на Стоян Орманджиев – Пашата.

"С" като Стефан Тончев. Футболният апостол на България. Основател на "Спортист" и основоположник на треньорско обучение у нас чрез издадения си труд "Футболът – правилници и наставления". Умира само на двайсет години на 6.11.1916 г. Най-недооценената личност във варненския и българския футбол.

"Т" като "Тича". Първият официален регистриран футболен клуб у нас. Основоположник на организирания спорт в България. Носител на Сребърната купа на Букурещ през 1925 г. – първият спортен трофей, завоюван зад граница. Клуб еталон, който пряко и косвено стои в създаването на българските спортни органи. Основоположник в издаването на българската спортна литература.

"У" като "Урожай". Някога във Варна е имало такъв отбор. По-интересното в случая е, че това е отборът на селскостопанските труженици.

"Ф" като Ференц Фан. Унгарец от немски произход. Първият треньор в историята на "Шипченски сокол".

"Х" като "Хищника". Това е бил прякорът на управляващия "Спартак" в периода 1966-1973 г. ген. Георги Аргиров.

(ЦАРСКАТА КУПА)


"Ц" като Царската купа. Варна четири пъти приютява този трофей. През 1927 година, с непровеждането на шампионата е отнета възможността Царската купа завинаги да остане във Варна.

"Ч" като "Черно море". Оригиналното "Черно море" е основано през 1928 г. и просъществува до 1934 г., когато се обединява с "Шипченски сокол".

"Ш" като "Шипченски сокол". Третият варненски гранд. Първият клуб, достигнал три пъти подред финал за Царската купа. През 1929 г. по нечестен начин е отстранен на полуфинала от "Ботев", а през 1931 г. броени минути го делят от победата над "АС-23", но футболистите напускат терена в знак на несъгласие с отсъжданията на рефера. Последният шампион на Варненската спортна област през 1944 г.

"Щ" като Щерю Савов. Играч на "Тича" и "Шипченски сокол". Носител на Сребърната купа през 1925 г. Носи прякора "Папагала".

"Ъ" – любимият начален словоред на една немалка част от футболистите. :)

(Стадион "Юрий Гагарин")


"Ю" като "Юрий Гагарин" – най-красивият някога стадион у нас…

"Я" като Япония. Дори в Страната на изгряващото слънце са изпитали мощта на легендарния отбор "Черно море" през 1969 г.

*Материалът е изпратен от Велико Димитров, автор на книгата “104 години футболна слава от “Спортист” до “Черно море“



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов