Избрани Новини

Кои БГ чудеса тръгват към Лувъра

Изложбата ще покажа 1628 експоната, открити по българските земи

1628 експоната, открити по днешните български земи, ще представят изяществото на тракийското изкуство в Лувъра. Изложбата ще бъде открита на 15 април и ще остане до 20 юли в парижката столица. Най-големите каменни артефакти тръгват днес с камион, а в понеделник специален самолет ще пренесе и останалите експонати.

А ето и кои експонати ще ни представляват в Лувъра:

Уникалният надпис от Ветрен и статуя на юноша атлет потеглят първи с камион

Тракийските чудеса поемат днес в 10 ч към най-известния музей в света - Лувъра. Няколко от най-тежките и обемисти експонати тръгват със специален камион с контейнер по суша към френската столица. Идният понеделник, на 23 март, пък излита товарният самолет, който ще бъде пълен с бронирани куфари с артефактите от земите на одриси, гети и трибали. Сред тях ще бъдат сребърният наколенник на владетел от династията Трибали и бронзова глава на тракийския владетел Севт III.

Първо заминават 25 най-ценни артефакта, описани в специален списък, обясниха вчера от Националния исторически музей.

Безценните тракийски артефакти, които 3 месеца ще красят изложбените зали на Лувъра, се опаковат по уникален начин, видя "Стандарт" вчера. Те се поставят върху дървено пале, което леко се повдига над земята. Под него се подпъхват четири подвижни дървени стени. След това се прави укрепване с оребряване в ъглите и средните части. Около експоната се изгражда дървена скара - трегери, оформени с формите на предмета, като между нея и антиката се слага специално изваян по формата стиропор.

Камионът, с който тръгват експонатите за Лувъра днес, е със специално окачване. Българската страна има ангажимента да охранява артефактите до границата. Оттам нататък всичко се поема от французите, които са наели и специалните транспортни средства. Заедно с тях пътуват и представители на застрахователите, които контролират дали се спазват всички условия в договора, който е с държавна българска гаранция, обясниха вчера от НИМ.

Първият натоварен експонат е на каменен надпис от гранит, намерен между Септември и Ветрен край Пазарджик на пътя между Филипополис и Сердика. Той има издялани 44 реда, които представляват договор заселниците в тържището да се самоуправляват.

Вторият експонат е също изключително ценен. Това е релефно изображение на лъв от мраморизиран варовик с полихромна (цветна) украса със специални багрила. Той е с висок релеф, оцветени са очите, частта около устата. Експонатът е само левият запазен изцяло фрагмент от монументалната украса на фасадата на съоръжение, открито от д-р Геориг Китов в Жаба могила край Стрелча. Това е елемент от стряха на фронтона, излизащ напред около 7-8 метра. Д-р Даниела Стоянова пък е направила реконструкция на този паметник, който ще бъде представена като графичен вариант на изложбата в Лувъра. Този артефакт е доказателство, че в древна тракия има не само златни, сребърни предмети, а и значима архитектура, която дава представа за изключително умение и вкусовете на владетелите за украса, твърди Гавраил Лазов, директор на отдел "Археология" в НИМ.

В камиона са още и курос - статуя на младеж. Тя е с характерната т. нар. архаична усмивка, с леко присвити, полузатворени устни, известни са най-вече от VI-VII в. преди Христа. Имат загадъчност като Мона Лиза. Иконографията е една и съща и се датира със създаването на Аполония-Понтика.

Изложбата в Лувъра започва на 14-15 април и ще продължи до юли. Това е най-натовареното и предпочитано време за туристите. "Подобна изложба се прави веднъж на 10 години и с право мога да кажа, че Лувърът е истински завод за изложби - всичко е смазано до последния детайл", казва Лазов.

Французите с кабинети в НИМ. Цял екип френски музейни работници от Лувъра са се разположили в кабинети в Националния исторически музей. Те работят и в част от лабораторията, пише "Стандарт". Това са хората, които изпипват всеки детайл около опаковането на експонатите за транспортирането им за Париж. Шеф на екипа е грък - д-р Александър Баралис, дълбок познавач на античното изкуство, специализирал в Англия. До него е дясната му ръка - Нагин Матийо.

Никой не може да влезе в лабораторията, ако французите не са вътре, обясняват специалистите от НИМ. Чуждестранните експерти старателно изграждат дървения сандък за куроса. До него пък правят опаковката на каменна надгробна плоча - стела, от типа на бранхидите. Това е женска седнала фигура, застанала фронтално. "Това са едни от най-ранните изображения по нашите земи", каза шефът на отдел "Археология" в НИМ Гавраил Лазов.

Французите работеха вчера и по висока 42 см керамична симна, които са се слагали по стрехите на покривите. Така водата стигала до тях и се стичала надолу, без да достигне и намокри фасадите на сградата.

Специална решетка за венеца на Севт III

Последното нещо, върху което музейните работници от Лувъра се съсредоточават, е изграждането на опаковката на Златния венец с дъбови листи от музей "Искра" в Казанлък. Той е от гробницата на одриския владетел Севт III. За да може да се транспортира, а отделните клончета от злато да се запазят, се прави специална решетка с вътрешни крепежни елементи. Сега той виси във витрина в НИМ, докато дойде времето му за опаковка, видя "Стандарт".

Париж поискал каменна плоча на одрисите. Това е първи договор за Европейския съюз, казва археологът Гавраил Лазов от НИМ.

Експерти от Лувъра са поискали най-древния надпис от времето на одриското царство. Така уникалната каменна плоча с 44 издялани реда на нея ще стане част от изложбата "Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България" в средата на април. Той е най-древният паметник като писмен текст от одриското царство и е познат много повече сред траколозите по света, отколкото у нас.

Т. нар. Емпорион Пистирос е с височина 1,70 м, широчина 42 см и дебелина 29 см. Той е от един от най-значителните находки по нашите земи. Емпорион (тържището) Пистирос е най-големият търговски център в Тракия. Каменният надпис е открит през 1999 г. Той е договор между одриското царство и преселниците от Eгейското крайбрежие на Тракия от о. Тасос. Създаден е от тракийските владетели от одриското царство - наследниците на цар Котис (283-259 г. пр. Христа). Каменният надпис е доказателство, че е имало договор между тържището и емпоритите-заселниците. Те имали право да упражняват търговска и занаятчийска дейност, както и да се самоуправляват на територията на тържището. Договорът позволил на заселниците да се съдят сами вътре в тържището, да минават с товарите си, никой от населението не трябвало да бъде залавян, осъждан, ограбван или да му се взима имуществото. "Това е първи договор за Европейския съюз", каза Гавраил Лазов, директор на отдел "Археология" в НИМ.

Експонатът, който е изключително ценен, е взет от Градския археологически музей в Септември. "Това е най-значимият паметник като писмен текст от одриското царство. Той показва, че такива договори се преподписват и онаследяват. Плочата всъщност е вторият вариант на договора, подписан от наследниците - като в него се казва "както беше и при цар Котис", казва Лазов. И допълва: "За древна Тракия това е най-ранният древен документ излязъл от царската канцелария". Експертът ни е категоричен, че французите от Лувъра имат прекрасна музеоложка школа. Те са експерти в усвояване на пространството, направили страхотни визуализации, включили експонати от други музеи - от Британския и от Копенхагенския взели релефи на гръцката богиня Бентида и керамични съдове със сцени на различни тракийски герои като Орфей от Берлин, за да допълнят изложбата от България.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов