Потомци на инките сплитат въженото съоръжение всяка пролет

Наричат го живият мост. Съществува повече от 5 века. Всяка година възкръсва от ръцете на местните хора, потомци на древните инки. Уникалното въжено съоръжение се намира в перуанската провинция Канас.

Издига се на 30 метра над река Апурѝмак. Кешуачака е последният мост на инките. Предполага се, че по време на тяхната цивилизация е имало около 200 такива съоръжения, но е оцелял само този. Спасили го местните хора, които предават тайната на строежа от поколение на поколение.

Кешуачака  е направен само от трева. Преди да бъде сплетена тя преминава през специална ръчна обработка. Малките снопове се увиват, а след това се привързват един към друг, докато се получи въже. Следва опъване на въжето, за да се разтегне максимално и усукване, за да стане по-здраво.

Местните хора строят моста само за 3 дни. Но когато настъпи времето за изграждането му всички в района се включват. Преди да бъдат поставени новите въжете, местните хора символично се сбогуват със старите, като ги отрязват и изхвърлят във водите на реката, за да може новият мост да оживее.

Огромни скални късове крепят двата края на моста. Досега не се е случвало Кешуачака да се скъса, уверяват потомците на инките. Основните части на моста се свързват във въздуха. Четири въжета служат за основа , а две за перила. Но не всеки може да се справи със строежа. Тайната се пази в рода на местения архитект. Той започнал да се учи когато бил на 12. Казва, че целият му живот е минал край Кешуачака . И твърди, че го обича като собствено дете.

Завършването на всеки нов мост става повод за тържества. Местните хора изпращат дарове на природата, за да й благодарят, че от 500 години пази Кешуачака.

Точно след една година хората от района на Апурѝмак ще се съберат, за да възкресят моста и да свържат двата бряга на буйната река, съобщава БНТ.