Авторът представи книгата си в град Гоце Делчев

Мотивът, който ме накара да напиша "Каймакъ-Чаланъ" е дългът. Това каза Красимир Узунов автор на книгата „Каймакъ-Чаланъ“ по време на представянето й в Дома на културата в Гоце Делчев, предаде  Агенция „Фокус“.

"Гордея се, че съм в днешния Гоце Делчев, предишния Неврокоп. Във война никога не сме имали убити генерали, а в църквата Св. „Неделя“ загиват 13 генерали. Обадиха се над 840 фамилии, свързани с Каймак-Чалан. Сто години стъргалото на историята е минало през родовете.", заяви Узунов.
По думите му, трябва да си дадем сметка, че е имало дни, в които сме губили по 10 000 души в периода август-октомври 1916 г. "Каймак-Чалан не може да бъде разделен от Кенали, Червена стена, Завоя на Черна, Лерин и др“, допълни авторът на книгата.
"На представянето в София успях да видя над 30 венци около Паметника на випусниците. Изви се буря, а зад гърба ми игуменът от Казанлъшкия манастира ми каза, че героите на Каймак-Чалан ни благославят, затова заваля дъжд.", разказа Узунов.
Красимир Узунов разказа как е открил едно гробище в село Цапали, Битолско, в двора на една църква.

"По-жадно за цигарен дим място, освен Каймак-Чалан, не съм виждал”, заяви той.
Авторът на книгата в края на своето изказване разказа как е загинал подпоручик Илия Цирункаров докато е свирил на гайда. Смъртта на Цирункаров е описана в книгата „Ние“ на чеха Владимир Сис и е озаглавен „Така умря поручик Цирункаров“.
"Шуми Марица" на гайда прозвуча в Дома на културата, а присъстващите в залата станаха на крака в памет на загиналите.
Красимир Узунов разказа историята на баба Минка Радева от село Опан, Община Средец, чиито дядо Ради Минчев Радев е загинал на Каймак-Чалан.
"Ако сме направили нещо и тая вечер, да сме нахранили душите на тези хора сме направили много", каза авторът на "Каймакъ-Чаланъ".

Най-важното за победата в едно сражение е онази невидима сила, наречена дух, каза още инж. Койчо Русев. "Тази книга е изключително интересна и вие ще се убедите с това”, посочи инж. Русев.
"Има няколко произведение, свързани с Първата световна война от Антон Страшимиров, Йордан Йовков и други. Много години след това почти няма нищо сериозно написано. Йордан Йовков, във свой разказ казва: "Днес, ние не можем да оценим и да обхванем изцяло образа на българския войник, застанал сам срещу всички. Така, както когато се намираме в подножието на една огромна сграда, но ще минат години и ще дойде едно ново поколение – родолюбиво, което ще опише образа на българския войник”.

"Книгата на Красимир Узунов е на път да изпълни това пророчество”, допълни още той. Инж. Койчо Русев посочи, че от всички 735 страници, които книгата съдържа, всяка една заслужава да бъде прочетена.

"Не знам в световната история да има такъв народ, който без знание и въпреки нежеланието на Великите сили, да извърши две велики събития – Съединението на България и обявяването на независимостта”, допълни още инж. Койчо Русев.

"Спори се дали книгата на Красимир Узунов е научен труд или художествено произведение. Аз смея да кажа, че тази книга е един огромен научен труд и той свободно може да получи една от най-големите научни степени. Тя е изключителна историческа книга и в същото време монументално художествено произведение”, обясни още той.