В регионалната библиотека „Емануил Попдимитров“ се съхраняват към 4500 плочи от различни епохи

При свръхмодерните електронни и аудио-визуални технологии грамофонната плоча буквално беше пратена на боклука. Работници по чистотата в Кюстендил казват, че от ценностите, които редовно вадят по градското сметище, след изсипването на контейнерите, често намират грамофонни плочи. Но те не стават за нищо, отбелязват боклукчиите. Не можеш да сложиш нещо на нея, а за печката въобще не става.

Ром от Бобов дол веднъж показа такава находка – дългосвиреща плоча с мото „Пред нас са блеснали житата“, на която са записани бригадирски песни и маршове. Като нова беше. „Взех я за украса на дома, такава кръгла, черна и свети“, не може да се нарадва мъжът.

Но ето, че грамофонната плоча взе да се възражда и да се върти отново, информира kmeta.bg. Казват го уредниците в регионалната кюстендилска библиотека „Емануил Попдимитров“, в чийто фонд се съхраняват към 4500 плочи от различни „епохи, жанрове и направления“. Някои от тях са от началото на 60-те години на миналия век. Други – от двадесетина години по-късно.

Фолклор, естрада, класическа музика. Целият Моцарт всичките му записани на плоча творби в изпълнение на знаменити наши и световни музиканти и оперни певци. Чайковски, Бах, до Хачатурян. Ами Лили Иванова и българската соцестрада! Самата подвързия за плочите е изкуство – композициите са така оригинални, с търсено внушение за този, който ще я слуша или ще я колекционира. Има и речитативи от времето на социалистическото вдъхновение и съзидание. Оратории и кантати по Димитър Методиев например. Само чалга няма при нас. Всичко друго по грамофонните плочи е безкрайно ценно и все така и винаги ще е актуално. И най-модерните технологии не могат да конкурират като чистота и качество механичния запис отпреди 40-50 години, правен в „Балкантон““, разясняват „достойнствата“ на грамофонния диск уредниците от отдел „Изкуство“ на библиотеката.

Преди години от екипа на културното звено осигурили средства, наели специалист и започнали пълно прехвърляне на „грамофонното богатство“ на CD. Закупили специален грамофон от Германия с вграден електронен записващ блок. Съответната плоча се записва мотамо – първо на харддиск на компютър, за да се дигитализира. Сигналът се обработва и накрая се записва върху CD-то. Файловете се обработват един по един, като се прилагат различни способи за подобряване на звука – премахване на видовете шум, „пуканките“, прескачания и пр. Постигането на добър резултат от прехвърлянето върху CD зависи от качеството на плочата – да не е запрашена, да няма драскотини, влага, изкривявания и др. Затова всичките тези близо 5 хиляди плочи се съхраняват в специално хранилище, на стелажи, при необходимата температура, влажност, проветривост на въздуха. „Подобряването на записа е възможно само до определена степен. Не може да се възстанови запис от дори и леко повредена плоча. Лошото е, че заедно с изчистването на шума се изчиства и полезен сигнал, който не може да бъде възобновен“, казват библиотекарите. Хубавото е, че самите плочи са изработени от композитен бакелит, поливинилхлорид, който е много издръжлив и траен. Ще изкара векове.

А прехвърлянето на плочите на CD – освен че е скъпа процедура, е и много бавна. Всяка песен и „откъс“ се записва 1:1 като времетраене. Дългосвирещата плоча е от 12 песни – по 6 от двете страни. Да ги сложим по 2-3 минути всяка, по двадесетина минути от едната страна. Около 40 минути за цялата „тава“. Голямо търпение и време се иска.„Трябва да признаем, че първи в прехвърлянето на плочите за страната са колегите ни от библиотеката в Търговище. Те ни изпревариха. Чувам, че в бургаската библиотека също са приключили с тази процедура. Ние трябваше да спрем, нямаме средства да продължим с прехвърлянето. Но не се отказваме. Имаме достъп до вече „качени“ с файл изпълнения и записи онлайн, това улеснява всички. Но и нашите плочи ще ги качим на CD. Такава е амбицията ни. Ще ангажираме съответните специалисти“, казва шефката на библиотеката „Емануил Попдимитров“ София Пейчева.

Сега в отдел „Изкуство“ в Кюстендил всеки читател безплатно може да си поръча избран автор и изпълнение. С грамофона от Германия му завъртат съответната плоча, слага слушалките и може да се „унася“ в слушане с часове. По-възрастните могат да си поръчат любими певци от епохата на Гюрка Пинджурова или Борис Машалов. Рок легенди от времето на „Дийп пърпъл“ и „Блек Сабат“ зазвучават в слушалките с искрящо чист тон, „като на живо“. Нито един модерен презапис не е толкова истински.
Грамофонната плоча е на близо 150 години. Първите издания от този тип са от 1870 г., малко по-късно са пуснати и първите плочи за масовия потребител. Слушали се с честота 70 оборота в минута. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се и изобщо изчезва шумът. Качват се оборотите – от 70 до 78 в минута, после те намаляват на 45, а при най-новата „версия“, позната ни от соца – на 33 оборота в минута при дългосвирещите плочи.