За дядо Йоско, който вече е "телевизионна звезда", всеки доброволец е нов лъч на надежда и затова посреща всички с разплакани очи и благословия. Така е и този ден, защото ритловиците за покрива на новата му къща отдавна лежат на двора и чакат "своя майстор" да ги обели и да ги подготви за използване. Кметът Георгиев му е казал, че трябва да чака "гости" същия ден и дядо Йоско е на крак от ранна утрин.

"Обещал ми беше кмета и за това се разплаках, когато ги видях, че идват", казва нашият герой. И как да не се разплаче човек, когато откакто стана белята с къщата, при него се извърволиха куп добри люде. Кой от кой по-работливи! Кой от кой по-човечни! Кметът ден по ден навестява строежа и все ще каже по нещо, с което да разсее дядовите неволи.

Към 10:00 часа групата е вече на обекта и младите хора са готови да запретнат ръкави, но се появява проблем. Нямат инструмент за беленето на ритловиците. Ами сега? Жоро бързо намира решението и донася отнякъде един сърп. "Ами, това е. Ще белим със сърпа", усмихва се той и за да покаже на другите, че няма да им се размине, пръв захваща ритловицата.

Едно по едно падат обелените дървета, а слънцето е разгонило облаците по небето и нежно гали нашите ентусиазирани доброволци, сякаш за да им благодари от името на всички добри хора по земята. Пълзи бавно по пътя си небесното светило и започва да преваля обяд, когато дядо Йоско току се провиква към "гостите" си да починат, че да ги почерпи с домашна ракийка.

Работата никога не свършва, а благата дума сгрява душата повече от всичко на този свят!

Групата обаче се противи и взема решение работата да продължи, докато я свършат или докато тя ги свърши. Шегуват се, разбира се, но истината е, че са дошли да направят колкото се може повече. Само Коста се прехласва по изгледа, който се отваря пред погледа от къщата на дядо Йоско, но и той захваща сърпа отново.

Към 17 часа трудолюбивата компания е приключила с поставената задача и може да се сбогува с домакина. Обещават си, ако се наложи, да се върнат отново и пак да помогнат, кой с каквото може и с каквото е нужно. Така е между истинските хора и истинските приятели!

Доброто винаги ражда добро, а истинските каузи са само за истински хора.