Благоевградчанин съхранява последната обувка на Левски - blagoevgrad.utre.bg

Благоевградчанин съхранява последната обувка на Левски

19 февруари 2018, 08:30 | blagoevgradutre
  • Снимка:
    Д.Тренчев

    Щерев е председател на местния клуб "Традиция"

Петър Щерев пази скъпата реликва в ателието си в Трявна

Петър Щерев е от Благоевград, но отдавна живее и работи в Трявна. От години неговото хоби са старинните български обувки. В миналото часовникар, днес той е превърнал хобито си в професия: на чаршията в Трявна всеки гост на градчето може да види в ателието му изработените от него папуци, опинци, цървули. Той е председател на местния клуб "Традиция" и може с часове да говори за богатата история и минало на нашия народ.

Майсторът се гордее с две свети за него реликви. Едната е последната житейска обувка на Дякона Левски, а другата - 105-годишен портрет на Левски, направен от фотографа-чирпанлия Георги Данчов. Двете реликви е получил в наследство от праправнуците на Стоян Дюстабанов, член на Централния революционен комитет, майстор-папукчия, изработил последните обувки на Дякона. Левски тръгва от Ловеч и за около три часа и половина остава при майстора. След това с неговите обувки - "капаклии" - тръгва за Къкринското ханче.

"Капаклиите" са зимният модел на цървулите, казва майсторът. - Всяка обувка има по едно капаче отпред и затова се казва "капаклия". Изработени са от конска кожа неслучайно, под повърхностния си слой тя има тънко хрущялно образувание, през което е абсурдно да мине вода. Това са вечно сухи обувки, за тях няма локви, дъжд и сняг, твърди майсторът. За времето този модел е един от най-сполучливите, носен от средностатистическия българин през епохата, в която живее Дяконът Левски. Затова той винаги на снимките е с такива обувки, не е искал да се отличава от основната маса хора. Тези обувки имат дебела подметка от 3 - 3.5 см, нисичък ток с огромна подкова, т.нар. "цинт". Отпред, както войнишките чипици по онова време, са наковани с едри габъри, така че това е една истинска, много стабилна обувка. За да не се пързаля, в средната част на обувката, когато навън има силна поледица, се прикрепят метални котки като тези на алпинистите и е абсолютно невъзможно пързалянето".

На практика това е униформената обувка на българския воин по време на Руско-турската освободителна война та чак до 1912 година по време на Балканската война. След нея "капаклиите" окончателно се изхвърлят от униформата на българската армия. Това е обувката на българския редник и на българския сержант, защото офицерския състав още от Руско-турската война е с ботуши.



Коментари (1)

Потребител
Венелин
Трябва да е горд с това, да има спомен от един велик човек.
19 февруари, 14:10 ч.

Добави коментар

* Задължителни полета