"Печално е, че народните въжделения пак не станаха първа грижа", споделя историкът Д.Тренчев

На 14 май с многозначителното минимално мнозинство от 8 гласа "против" и 5 "за" Светият Синод на Българската православна църква отхвърли поканата на македонската си "керка" за предстоящото на 27 май в Охрид празнично съслужение в чест на 1000 годишнината на Охридската архиепископия. Тогава най-точното и лаконично обобщение на изригналото народно негодувание беше гневният укор на д-р Милен Врабевски "Как не ви е срам?!"...
Съвместното богослужение със схизматична - непризната църква било канонично нарушение, което хем щяло да постави под въпрос историческата приемственост, хем заплашвало и Българската православна църква със схизма, сиреч - с отлъчване от православното семейство. Така обобщено звучаха изтъкнатите от българския Свети Синод за отказа...
Както повечето православни християни в двете ни държави, а и като български историк, мен също ме тровят поне два извода - първият печален, а вторият - просто нетърпим!
Печално е, че народните въжделения пак не станаха първа грижа на първите ни духовни пастири. А опитът им да ни превърнат от почтени пасоми в празноглави примати, е не само нетърпим факт! А и непростим грях - и пред народа, и пред Бога!
На 12 ноември 2009 година Македонската православна църква възприе именната добавка Охридска Архиепископия и днес официалното й наименование е Македонска православна църква - Охридска Архиепископия. Ако то не е практическо олицетворение на канонична и историческа приемственост, кое друго наименование би било? Южносръбска или Северногръцка Архиепископия, както още им се иска на някои у нас, около нас, че и по-далече?!
Ако съвместното богослужение на български и македонски клирици беше църковно правно нарушение, самостойната ни Българска патриаршия отдавна да е отлъчена от общоправославното семейство. Защото близката ни история свидетелства, че отказаното съслужение нямаше да бъде първото! А петото!!!!!
Първото българо-македонско съслужение беше на 24 май, но още през далечната 1999 година на гроба на Свети Константин - Кирил Философ в Базиликата Св Климент в Рим.
Но нищо чудно някой коленопреклонен теологичен ум да изкара това съслужение като част от чужд държавен протокол на чужда държавна територия...
Затова ще припомня на родния Свети Синод и на всички наши и чуждестранни духовни и светски светила по църковно право останалите съвместни богослужения...
На 9 август 1999 година в град Охрид в патронния храм на Свети Климент Охридски заедно служиха покойният български митрополит Калиник Врачански,тогавашният Доростоло - Червенски митрополит и днешен български патриарх Неофит и македонският им събрат Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей. Тогава тримата архипастири заявиха, че са обсъждали и различни варианти за самостойност на Македонската православна църква....
Гореизредените български и македонски висши духовници плюс македонския Австралийско - Новозеландски митрополит Петър имаха съслужение и на 25 септември 1999 година във Врачанския катедрален храм "Възнесение Господне". И пак дневният им ред включваше евентуалното признаване на Македонската православна църква...
На 24 май 2014 година в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" в София българският патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан водиха празничната служба за Солунските братя....
Това поредица от съвместни богослужения ли са били? Да! Поредното от тях щеше ли да наруши канона? Не!
В такъв случай кой ще приюти осиротените от българския Свети Синод общонародни надежди за възкресение на народната заедност?!? Дай Боже никой, който е извън нас и без нас! Защото все ще бъде против нас!
А ако афоресаните от паството 8 български митрополити живееха във времето на цар Теодор - Светослав, освен сегашното справедливо народно презрение, нямаше да им се размине и позорния полет от "Лобната скала"!
/Димитър Тренчев - историк/