Кюстендилските туристи тръгват към Каменния кръст - blagoevgrad.utre.bg

Кюстендилските туристи тръгват към Каменния кръст

03 юни 2018, 06:31 | blagoevgradutre
  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил, архив

    Тръгват на 3 юни

Походаът е с.Ветрен - м."Кръстати камен” - Голямата Пещера - връх Калето - с.Тишаново

Днес туристите от ТД "Осогово" - Кюстенди ще направят похода Кюстендил – с.Ветрен – м.„Кръстати Камен” – Голямата Пещера – връх Калето – с.Тишаново.
Село Ветрен (Община Невестино) се намира в източната част на Осогово. Районът на село Ветрен е бил населен от най-дълбока древност.
Каменният кръст се намира в  землището на село Ветрен. Оброчището е наречено „Очовден”. Кръстът е с  внушителни размери -  височина 2.60 м и широчина 2.10 м. Предполага се, че е бил издигнат в края на IV век на мястото на езическо светилище на древното тракийско население, обитавало този район, известно под наименованието  пеонци.
Оброчището в м.„Кръсто-блато” се намира край махала Новаковци, също в землището на село Ветрен. Съществуват останки от стара черква. Сред олтара на развалините от църковната сграда в древни времена е бил поставен каменен кръст, до който е поставен каменен купел с височина 0,50 м и широчина 0,75 м в горната му част, използван вероятно за кръщение. Тук се прави служба с курбан на Архангелов ден.
Голямата Пещера (1270 м.н.в.)  е едноетажна, суха, неразклонена с размери дължина 54 м, широчина 15 м, и височина от 3 до 20 м. Входът й е обърнат на изток и от него се открива прекрасна гледка към долината на река Речица, служеща за граница между Осоговската и Влахина планина, а в далечината към масива на Рила. След задълбочени археологически проучвания в края на миналия век е доказано, че е била използвана за жилище на праисторическия човек от късната каменно-медна епоха (IV хил. пр.н.е.). Открити са множество керамични фрагменти, оръдия на труда от кост, камък и кремък - шила, ножове и др. В залата не се наблюдават характерни пещерни образувания.
Змийската пещера се намира се в непосредствена близост до Голямата пещера, затънтена в храсталаците. Тя е хоризонтална, разклонена, суха, с дължина около 27 м  и е често посещавана от диви животни. В района на пещерата през месец май цъфти българският ендемит урумовото лале, етнънската тлъстига, включена в европейския списък на ендемитните растения, червеният божур и др. редки растения.
След като се насладим на красивите гледки, които се разкриват пред погледа ни, ще се отправим към с.Горно Тишаново. Тук в местността “Бабалето”, макар и с оголени корени от близкото дере, над 400-годишен цер е разперил огромна корона на площ около 450 кв.м. Височината му е около 17 м, а обиколката на дънера 590 см. На височина  6 м церът се разклонява на 8 - 9 клона, два от които са с дебелина по над 80 см.
Преходът е около 6 часа. Тръгването е в 7 ч. от театъра.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета