През 1790 г. е направено копие на чудотворната Иверска икона

През 1762 г. Роженският манастир става метох на светогорския манастир Ивирон (метох е манастир, подчинен на друг манастир, т. е. негово поделение). Светогорските манастири на Атон имат традиция във всеки метох на своите манастири да имат копие на най-известната чудотворна икона. Затова през 1790 г. е направено копие на чудотворната Иверска икона – св. Богородица Портаитиса. То е изографисано от монах Яков. Отстрани на иконата са добавени 10 малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата на Св. Гора Атон и първите чудеса в Иверския манастир.

Историята на тази икона започва още от І век. По предание тя е нарисувана от св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През ІХ век един от най-големите гонители на иконопочитанието – византийският император Теофил, издава поредния указ за унищожаването на иконите. По силата на тази разпоредба войници са обикаляли и претърсвали навсякъде църкви, манастири, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея (сега южно от  Истанбул) един отряд войници намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер, вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената заедно със сина си взели иконата и я занесли на брега на морето. Там те се помолили Св. Богородица да запази иконата от унищожаване, да запази и тях от гнева на иконоборците. След това пуснали иконата в морските вълни. Но иконата, изправена върху морските вълни, се отправила в западна посока. Като видяла това, майката дала съвет на сина си и той да тръгне след иконата. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Св. Гора Атон и станало монах там. В края на Х век иконата се явила в огнен стълб сред морето пред Иверския манастир. Монасите, като видели това чудо, се качили на лодки и се отправили към иконата, за да я вземат, но колкото те се доближавали до иконата, толкова тя през същото време се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и направили молебен на св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията Майка се явила на един от тях – монах Гавриил и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да дойде да я вземе. На другия ден монах Гавриил разказал на монасите желанието на св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над вратата на манастира. Това се повторило няколко дни поред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала: „Не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя”. Тогава монасите напривили един параклис до вратите на манастира, където поставили иконата. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на манастира, започнали да наричат иконата Портаитиса (Вратарница). Известна е още и като Иверска икона на св. Богородица по името на манастира.
Празникът на чудотворната икона е на третия ден на Великден.

Източник: © Неврокопска св. митрополия