Заровалии отново посетиха родното място на предците си - blagoevgrad.utre.bg

Заровалии отново посетиха родното място на предците си

09 октомври 2018, 18:33 | blagoevgradutre
  • Снимка:
    blagoevgrad.utre.bg

  • Снимка:
    blagoevgrad.utre.bg

Д-р Камелия Грънчарова подари книга със снимка на икона, оцеляла от пожара

Над 10 години вече потомците на бежанците от село Зарово, днес Никополи, намиращо се в Гърция, посещават родното място на предците си. И тази събота група благоевградчани, внуци и правнуци на бежанците от селото в Горна Джумая, отидоха да запалят свещ в тяхна памет в оцелялата от страховития пожар селска църквица. Разговориха се със стария клисар, запознаха се кореняци - гърци, които много се зарадваха на дошлите от Благоевград приятели. Д-р Камелия Грънчарова, историк, подари на черквата своя книга, в която има снимка на оцелялата от пожарите икона. За съжаление не я откриха в църквата, но хората от селото бяха радостни, че в България я знаят и са я виждали.

ИСТОРИЯТА:

През XIX век Зарово е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. През 1872 година голямото мнозинство от селото преминава под ведомството на Българската екзархия. От март същата година в Зарово е разкрито новобългарско училище с първи учител отец Агапий Войнов, а гръцкият език в църковните служби е заменен с български. В 1875 – 1877 година учител в Зарово е Димитър Мавродиев. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Зарово е показано като село с 212 домакинства и 945 жители българи. В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Зарово.
В 1881 година иконата на Кирил и Методий в църквата „Свети Илия“ в селото е изписана от известния български зограф Кръстьо Николов.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1500 души българи-християни.
В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зарово (Zarovo) има 1896 жители българи екзархисти.
В българското училище в селото според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов преподава Ангел Кирков от самото Зарово, Димитър Атанасов от Кукуш, който след смъртта си е заменен от Атанас Петров от Градобор и Мария Петрова от Юнчии. Според Анастасия Каракасиду в края на османското владичество Зарово е предимно „славяноезично“ селище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Зарово са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с 40 души местна милиция отблъсква настъпваща от Солун турска войска.

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Зарово е разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи се спасяват в България. Според сведения на Антон Попстоилов, от началото на 1923 година бежанците от Зарово се установяват в Белица, Мелнишко (56 семейства), Крупник, Горноджумайско (54 семейства), Горна Джумая (50 семейства), София (5 семейства), Пловдив (5 семейства), Татар Пазарджик (3-4 семейства), Враца (2 семейства) и на други места.

Днес потомците на тези бежанци от Благоевград си спомниха с умиление за дедите си, показваха си стари снимки, разказваха старите фамилни истори. Напиха се вода от аязмото, видяха двата мраморни кръста, поставени от българ - близки на родените в селото заровалии. На френски език си поприказваха със случайно срещнатия в църквицата гръцки гид, изслушаха службата, разговориха се с хора от селото. И българите, потомци на старите заровалии, и днешните заровци от селото си обещаха догодина на Илинден заедно да отслужат литургия за здравето на днешните хора, срещнали се в това село и не забравили паметта на дедите си. Да запалят свещ и в тяхна памет... Като добри приятели, чието приятелство тепърва ще се развива и укрепва...



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета