Свети Сава е сръбски духовник, просветен деец и дипломат

Бори се за независимостта на Сръбската православна църква и е първият неин архиепископ (1219-1233 г.). Впоследствие е канонизиран и за някои е най-значимият сръбски светец. В края на живота си Сава предприема мащабна мисия. За периода 1232-1233 г. той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. Целта на Сава вероятно е била да укрепи позициите на сръбската църква и да съдейства на цар Иван Асен II за възстановяването на Българската патриаршия. На връщане от Йерусалим към родината си Сава приема поканата на българския цар да посети Търново и пристига в българската престолнина през януари 1235 г. (според други източници — през 1236 г.). В Търново Сава е посрещнат с огромни почести и взима участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра. Тогава той се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 12/14 януари от пневмония. Първоначално е погребан в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, но на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка.

На свети Сава по стар обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Християните се подготвят и за Никулден – 6 декември. Свързван с дните на Варвара и Сава, той е своеобразна кулминация на предпразничната новогодишна обредност.

Имен ден днес честват Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.