Празнуваме Трифон Зарезан! - blagoevgrad.utre.bg

Празнуваме Трифон Зарезан!

14 февруари 2019, 11:30 | blagoevgradutre
  • Снимка:
    Община Благоевград

    Честит празник!

“Земя на хубавото вино” наричали в древността Тракия

И до ден днешен българите почитат традиционния празник на лозарите и виното - Трифон Зарезан. Той се отбелязва на 1 февруари по стар стил, но мнозина с радост го празнуват и на 14 февруари, според съвременния календар. Защо е толкова обичан и жив този празник с хилядолетна история?

Лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на древните траки. Пировете с вино на тракийските владетели Ситалк и Севт впечатлили древногръцки автори като Аристофан, Ксенофонт и Демостен. “Земя на хубавото вино” наричали в древността Тракия.
Колкото и да призовават закрилата на светеца, обаче лозарите си знаят, че “лозето не ще молитва, а мотика”. Така че още докато празнуват, селските мъже вече се залавят за работа. Всички притежатели на лозя се обличат празнично на Трифоновден и отиват сред своите лозови “владения”. И без да се маят, се залавят да отрежат по няколко лозови пръчки. Така започват символично пролетната резитба на лозята. Затова наричат празника Трифон Зарезан. Ритуалът има свои варианти в различните райони. На места зарязват ритуално само по три или пет корена по ъглите и в центъра на лозето.

В други райони се гледа кой лозар ще успее да отреже най-много лозови пръчки и по това се съди кой е най-добрият стопанин. Но навсякъде лозарите избират свой “цар” на лозята за започващия земеделски сезон. Вярва се, че неговите умения и благополучие ще се предадат и на всички останали лозари.
Затова в повечето случаи селяните избират най-посветения в тайните на лозарството или притежателя на най-големи и най-хубави лозя. За избрания цар се прави корона от отрязаните лозови пръчки. В някои села всички мъже се закичват с големи лозови венци. А другаде лозарите донасят цели снопове от отрязани лозови клонки и ги раздават на жителите на селото. Има обичай тези първи отрязани лозови пръчки и венци да се запазват в дома. Някъде окичват с тях домашната икона. Другаде ги пазят и ги ползват за лек в народната медицина.
След това ритуално начало на лозарската работа, вече може да започне по-веселата част от празника. Всеки от мъжете е донесъл бъклица с вино сред лозята. Но най-напред с вино се поливат зарязаните лозови корени. Това е още един магически ритуал за изобилна бъдеща реколта. След това вече мъжете могат и сами да се порадват на виното. Колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон, според народното поверие. Така че през целия ден лозарите щедро се черпят с вино.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета