Историята води своето своето начало от 19 век

Историята води своето своето начало от 19-ти век. По това време на територията на града живял Исмаил бей, който решил да забрани честването на Великден. В така създалата се обстановка всички християни се събирали на Манастирчето ( дн.„Св.Св. Козма и Дамян”), което било единственото останало неразрушено християнско средище. Християните умолявали Исмаил бей да им позволи да честват Великден, но в това свое си решение той бил непреклонен.
Дори неговата майка се опитала да го разубеди, но без резултат. Било му напомняно от хората, че всеки, който върши подобни деяния, накрая го застига Божието възмездие. Въпреки всичко това Исмаил бей оставал непреклонен. За да предотврати и най-малките опити за събиране на християните при Манастирчето, той наел охрана, която да пази мястото през цялото време.
Историята разказва, че на Светли вторник се случило река Санданска Бистрица да прелее. Прииждайки, тя помела цялото имущество на бея, което се намирало по нейното поречие. Майката на Исмаил Бей му напомнила, че това е Божие знамение, опитвайки се за пореден път да откаже сина си от забраната му за честването на Великден от християните.
Най-накрая Исмаил бей решил да се откаже от първоначалното си намерение, разрешавайки на християните да честват Великден. Идеята за това се случила в срядата след Великден (Светла сряда), като на другия ден - Светли четвъртък,  бил обявен за денят, в който християните да честват Великден официално.
До ден днешен хората в Сандански наричат този ден „Утре Великден”.
Историята води началото си от много години назад във времето, като за нея свидетелства отец Ангел Столинчев. Отец Йордан Аврамов - председател на Катедралния храм в Сандански "Св.Вмчк. Георги Победоносец" я разказа и припомни.