Жив е споменът за тях! - blagoevgrad.utre.bg

Жив е споменът за тях!

12 август 2019, 15:14 | blagoevgrad.utre.bg
  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

Планински спасители и туристи почетоха в Рила паметта на Людмил Янков и Стоян Наков

Жив е споменът за Людмил Янков. На 11 август 2019 година щеше да навърши 66 години.
Роден е на 11 август 1953 г. Завършва ВЛТИ в София през 1978 г. Установява се да живее в Кюстендил. Работи в управление „Архитектура и благоустройств“о при ОНС в Кюстендил.
Занимава се с алпинизъм от 1976 г. в дружество „Академик“, София. От 1979 г. е в националния отбор по алпинизъм и нещатен треньор на алпийския клуб в Кюстендил.
През 1982 г. изкачва северната стена на връх Матерхорн, а през 1983 – вр. Айгер. Покорява вр. Гросглокнер – 2 пъти по тура „Палавичини“ в Австрийските Алпи, както и стени в Доломитите, връх Чивета (1980) – по тура „Филип флам“, връх Чима Овест, връх Чима Пиколисима – по туровете на Касин, връх Мармолада, връх Елбрус (1980, 1982 и 1983) в Кавказ, откъдето прави първото спускане на българин със ски, в Памир (1982) – върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска.

Участва в експедициите „Лхотце 81“ и „Еверест 84“, при последната от които с невероятна скорост се изкачва от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на „един дъх“, за да окаже помощ на Христо Проданов. В многогодишната история за покоряване на Еверест няма подобен пример на човешка саможертва и героизъм.
Загива на 17 април 1988 г. под връх Камилата в Рила.

Паметта трябва да е жива!

По традиция на 11-ти август, по повод рождения ден на кюстендилският алпинист Людмил Янков приятели, планински спасители и туристи се събраха на Втора тераса на Мальовица в Рила, информира секретарят на ТД "Осогоов" - Кюстендил Силвия Михова.
Людмил Янков загина на 17 април 1988 год. под връх Камилата в Рила заедно с кюстендилския алпинист Стоян Наков. Над 100 туристи и приятели на Людмил Янков и Стоян Наков се изкачиха и тази година на втора тераса на Мальовица, за да поднесат цветя и отдадат почита си към паметта на тези големи алпинисти. На голямата скала са поставени плочи с имената на загиналите български алпинисти и планинари. Има и паметна плоча и на алпиниста Стамен Станимиров-Стамбата. Бяха рецитирани няколко от стихотворенията на Людмил Янков
Людмил Янков, който точно преди 26 години се прости завинаги със своята мечта. На 17 април 1988 г. устремът му към върховете бе покосен от фатално падане при катерене на връх Камилата (2621 м) в Рила. Рискът е голям, защото скалите са заледени, но и покрити със сняг. Това прави трудно забиването на още клинове, а качването е на ръба на разума. Въпреки това двамата са твърдо решени да стигнат горе. Не им било писано. В един момент съоръженията не издържат под тежестта и алпинистите и политат надолу. По-късно Стамен Станимиров и Пламен Кирилов, които също правели опит да качат Камилата, намират колегите си бездиханни на 200 м в пропастта.

Цяла България е потресена, защото губи един от героите от експедицията на Еверест (8848 м) през 1984 г. Но не само за това. А и заради точното описание на гибелта си, което Людмил прави в есе във втората си книга. Янков издъхва едва на 35 години недалеч от родния си град Кюстендил.

В книгата си „Мечта отвъд долините", Янков пише:
"Човек губи цял живот по нещо. Не е жалко, че накрая ще загуби и живота си, стига да запази вярата в смисъла на това, което прави всеки ден", припомни Силвия Михова, секретар на ТД „Осогово“ - Кюстендил.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета