Завърши шестият Национален конкурс за любовна лирика "Горчиво вино“ - blagoevgrad.utre.bg

Завърши шестият Национален конкурс за любовна лирика "Горчиво вино“

09 септември 2019, 17:31 | blagoevgrad.utre.bg
  • Снимка:
    blagoevgrad.utre.bg

    Награждаването ще се състои в София на 12. 09. от 19 ч.

Първа награда получава Николай Дялков за стихотворението "Вино от дива къпина“

Завърши шестия Национален конкурс за любовна лирика "Горчиво вино“. Журито, председателствано от литературния критик и издател Пламен Тотев и с членове поетесата Петя Хантова и Вангелия Тренева, секретар на НЧ „Братя Миладинови - 1914” - Петрич, избра най-добрите творби, след което беше разкрита анонимността на авторите. Присъждат се следните награди:

Първа награда (диплом и договор за издаване на книга) получава Николай Дялков за стихотворението „Вино от дива къпина“.

Втора награда (диплом и предметна награда – специална селекция книги, преводна и българска литература) получават Марина Алексиева от София за „Ако надникнеш“ и Мария Илиева от Монтана за „Погребана“.

Трета награда (диплом и предметна награда – специална селекция книги, преводна и българска литература) получават Димитър Петров от Разград за „Небесна държава“ и Маргарита Мартинова от София за „Лунно вино“.

Официалната церемония по награждаването ще се състои в София на 12.09. от 19 ч. в Литературния кът на Алеята на книгата, в пешеходната част на бул.„Витоша“. Ще бъде представена последната книга със стихове на Евтим Евтимов и Романьола Мирославова, озаглавена „Заедно“, и ще прозвучат наградените стихове.

Ето стихотворението, получило първа награда ;

ВИНО ОТ ДИВА КЪПИНА
‘’ Като дива къпина съм – ни хубост у мен , ни сладост…’’
                                                   Маргарита Петкова

Не разбирам от диви къпини.
Не разбирам от питомни даже.
Ако с тебе сега се разминем?
Време е, значи, да ти го кажа:
Все пак зная какво е стипчивост.
А и дивост какво е, май зная.
Значи, казваш, не си от красивите,
ни от сладките. Чуй ме накрая -
Аз обичам нощта с диво вино .
А стипчиво пък най го обичам.
Ако с тебе сега се разминем,
ще ме видиш – ти сянка на птица,
Суха длан под порои дъждовни,
или шапка на слънчево зайче…
Остави тази песен лъжовна!
Твойте, здравите корени, знай, че
щом се мръкне, до дъх ще изтръгна.
Ще цедя от теб лудото вино.
По смълчани зори с мен ще тръгнеш…
Най-красивата дива къпина !



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета