Съдбовното средно начало - blagoevgrad.utre.bg

Съдбовното средно начало

15 септември 2019, 20:28 | blagoevgrad.utre.bg
  • Снимка:
    Архив "Корени"

35 години средно образование в село Коларово

В най-новото летоброене на село Коларово на пръстите на едната ръка се броят съдбовните събития. Събития, които са предначертали за десетилетия напред пътя на развитие не само на отделна общност, не само на село Коларово, а на цялото Подгорие.
Една от тези съдбовни дати е 15 септември 1984 г.! Защото е рождената дата на средното образование, превърнало село Коларово в просветен център на Подгорието и посочило перспективите за развитие на района…
А като всяко съдбовно събитие, издигането на институционалния статут на образованието в село Коларово освен история с начална дата има и своята предистория. А тя е написана с общи усилия и достойни дела, които имат своите дати и имена! И които трябва да помним и почитаме! За да са жизнени корените на колективната ни памет!
На 26 януари 1980 година, като помощен обществен орган към Основно училище „Васил Левски“ в село Коларово е учредено 11-членно училищно настоятелство с тричленно ръководство. За негов председател е избран тогавашният кмет на село Коларово Стефан Гошев, зам. председател Илия Димитров Велчев, а задълженията на секретар са поверени на началната учителка Мария Тодорова Василева. Останалите членове са тогавашният директор на училището Кирил Лазаров Панков, секретарят на местното читалище „Яне Сандански“ Димитрина Илиева, началникът на местния Селски здравен участък д-р Кирил Арбов, председателят на местната структура на Съюз на учителите учителят по история и френски език Георги Гоцков, местният участъков агроном към Промишлено аграрен комплекс „Беласица“ Сотир Митрев, Атанас Шивачев, Георги Шутналов и Георги Капитанов.
Освен да подпомага дейността на училището, настоятелството си поставя и постига амбициозна цел, която остава ненадмината и до днес в най-новата история на просветното дело в село Коларово и Подгорието! А именно – построената през 1933 година сграда на Основно училище „Васил Левски“ да се пристрои откъм запад с конструктивно свързана и еднаква по квадратура сграда. За да се обособи единна и обширна училищна сграда, като основно материално техническа предпоставка за последващо преобразуване на училището от основно в средно.
Идеята е одобрена от тогавашните административни общински, окръжни и национални институции, които обезпечават финансово и материално строителството. Активно съдействат и родени в село Коларово и Подгорието, и заемащи ключови постове на регионално и национално ниво административни, стопански, просветни и здравни ръководители, и висши офицери от армията, и МВР. Такива са Величка Шопова, Димитър Стоименов, Ненчо Николов, Аспарух Чанин, проф. Димитър Стойчев, Елена Стоянова, Борис Мутафчиев, Стоян Сотиров, Кирил Велев, Кирил Стойков…
Сред активно лобиращите за реализация на идеята са и хора с различни професии и административен пост, родени извън село Коларово и Подгорието, но работили и живели в района, семейно обвързани или приятелски свързани с местни хора. Такива са Асен Константинов, академик Евгени Будевски, армейските офицери Игнат Лалов и Илия Вутов…
След официалната първа копка, състояла се на 3 април 1981 г. започва истинска строителна олимпиада на духа и делото, в която се включват жителите на село Коларово, всички тогавашни учители, помощният персонал и учениците от 6 до 8 клас….
На ЖП гарата в гр. Петрич пристигат товарни вагони с тухли и керемиди, които се прехвърлят на товарни коли и транспортират до с. Коларово, където се разтоварват и на нужния строителен етап се качват на строежа…  
От местността Атала в Беласица планина се добива и извозва дървен материал за строителните скели и покривната конструкция… Изграждането на новата училищна сграда е поверено на местни и с широкопрофилни умения майстори, каквато е семейната строителна бригада на братята Петър, Стоимен и Иван Митови, Благой Филатов, Илия Яков, Костадин Чакински, Андон Кацаров, Димитър Караманов, Евтим Ванков, Стамен Свечев, Мирчо Салмов, Борис Божиков, Димитър Рачков, Атанас Стоилов Ръжданов, Георги Радев, Борис Аврамов, Георги Тилков и… всеки, що годе умеещ да върти мистрия и маламашка, тесла и трион…
През лятото на 1982 година, като помощна ръка, в строежа са включени младежи от тогавашната традиционна лятна бригада за средношколци и студенти. Така в историята на строежа имената си записват и младежи от цялата страна, следващи във Висшия институт по архитектура и строителство (днешният УАСГ, бел. авт.Д.Т.) с командир на бригадата Александър Михайлов Недялков.
Трескавото темпо на работа често налага на строежа да се изпращат и притежаващи строително-монтажни умения работници от селскостопанските бригади в Подгорието на Промишлено-аграрен комплекс „Беласица“ Петрич, на Районна потребителна кооперация „Подгорие“ Коларово и работещи от Подгорието в Горско стопанство Петрич.
След продължило две години строителство, новата сграда е завършена през ранната пролет на 1983 година. Символичният край на строежа е сложен на 16 април 1983, когато строителната бригада на братя Митови замазва последните керемидени капаци на вече общия покрив.
От 16 до 27 август 1983 година учителите и помощният персонал пренасят техническото оборудване и инвентара за кухненския блок и училищната столова. А също и бюра, чинове, черни дъски, други специални мебели, техника, спортни уреди и пособия за планираната пълна кабинетна система на преподаване при едносменен режим на обучение.
Обзаведени са специална училищна стая и спалня за бъдещите 6 годишни първокласници, които прекрачват училищния праг на 15 септември 1983 година.
Като административна предпоставка за практическа реализация на 22-ро Постановление на Министерски съвет на НРБ за самостоятелно развитие на селищата, с Указ на Държавния съвет от 27 септември 1983 осемте села на Подгорието – Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене са обособени в самостоятелна селищна система („община“, според днешната териториална терминология, бел. авт. Д.Т.) с административен център село Коларово.
Самостоятелният административен статут дава и самостоятелни управленчески ресурси, чието постижение с непреходно значение е преобразуването през 1984 година на основното училище в село Коларово в средно. А атестат за легитимността на институционалното израстване, са перфектната нова материално-техническа база, отлично подготвеният учителски колектив и тогавашният демографски потенциал на селата от Подгорието…
Днес, 35 години след съдбовното събитие нека не забравяме първосъздателите му! Нека сетим споминалите се с молитвена мисъл! Нищо, че няма да отговорят на насълзените ни очи…
А малцината живи, нека уважим с добра дума! За да се препълнят и очите, и душите им!
          Специално за „Благоевград утре“ - Димитър Тренчев



Коментари (1)

Потребител
Илко
Браво, г-н Тренчев! Но нека родното училище не забравя, че да го има и да пребъде, ще трябват дела и много работа, които в него отсъстват за жалост.
16 септември, 10:48 ч.

Добави коментар

* Задължителни полета