Потомци на заровски родове отново тръгват към родното село на дедите си - blagoevgrad.utre.bg

Потомци на заровски родове отново тръгват към родното село на дедите си

05 октомври 2019, 10:00 | blagoevgrad.utre.bg
  • Снимка:
    Камелия Грънчарова

Благоевградската група ще посети и селата Висока и Сухо

Днес за 12-ти пореден път потомци на бежански родове от с.Зарово, днес Никополи, Солунско, ще отидат отново до селището. Този път благоевградската група /и не само от Благоевград, има от Петрич и Крупник/ ще посети и селата Висока и Сухо, които са от една говорна група. Ще завършат пътуването си с разходка в Солун, където по традиция ще разгледат едни от най-хубавите музеи, сподели д-р Камелия Грънчарова, историк-етнограф.

ИСТОРИЯТА:

През XIX век Зарово е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. През 1872 година голямото мнозинство от селото преминава под ведомството на Българската екзархия. От март същата година в Зарово е разкрито новобългарско училище с първи учител отец Агапий Войнов, а гръцкият език в църковните служби е заменен с български. В 1875 – 1877 година учител в Зарово е Димитър Мавродиев. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Зарово е показано като село с 212 домакинства и 945 жители българи. В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Зарово.
В 1881 година иконата на Кирил и Методий в църквата „Свети Илия“ в селото е изписана от известния български зограф Кръстьо Николов.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 1500 души българи-християни.
В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зарово (Zarovo) има 1896 жители българи екзархисти.
В българското училище в селото според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов преподава Ангел Кирков от самото Зарово, Димитър Атанасов от Кукуш, който след смъртта си е заменен от Атанас Петров от Градобор и Мария Петрова от Юнчии. Според Анастасия Каракасиду в края на османското владичество Зарово е предимно „славяноезично“ селище.
При избухването на Балканската война в 1912 година 26 души от Зарово са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която заедно с 40 души местна милиция отблъсква настъпваща от Солун турска войска.

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Зарово е разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи се спасяват в България. Според сведения на Антон Попстоилов, от началото на 1923 година бежанците от Зарово се установяват в Белица, Мелнишко (56 семейства), Крупник, Горноджумайско (54 семейства), Горна Джумая (50 семейства), София (5 семейства), Пловдив (5 семейства), Татар Пазарджик (3-4 семейства), Враца (2 семейства) и на други места.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета