"Животът не е резервна част“ е мото на европейското послание

С решение на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации от 26 октомври 2005 г. всяка трета неделя от месец ноември е определена за Световен ден за възпоменание на жертвите на пътнотранспортни произшествия. Тази година Световният ден се отбелязва на 17 ноември /неделя/. В редица страни по света на този ден се отдава почит и внимание към загиналите и пострадалите от пътно-транспортни произшествия. Той се е превърнал  във важен инструмент на борбата с безразсъдното шофиране и на превенцията на тези тежки инциденти, които оставят своите необратими последици. Денят за възпоменание е учреден с цел хората по цял свят да се замислят за огромните и тежки загуби, които човечеството понася от катастрофите по пътищата.
Сигурността на движението по пътищата на всички зависи от личния принос и отговорност на всеки един участник в него, макар той да изглежда малък и недостатъчен. Съвкупността на добронамереност, дисциплина и толерантност на стотици хиляди хора едновременно би осигурила една по-здравословна и безопасна среда на пътното движение.

Ето и европейското послание, с което Световният ден за възпоменание на жертвите на пътнотранспортни произшествия през 2019 г. се провежда под мотото "Животът не е резервна част/Life is not a car part":

ЖИВОТЪТ НЕ Е РЕЗЕРВНА ЧАСТ

Това е мотото на тазгодишното възпоминание на Световния ден в памет на загиналите при пътнотранспортни произшествия, част трета от Глобалното десетилетие от дейността: безопасни превозни средства. В допълнение той се съгласува с генералната тема на Третата глобална министерска конференция по безопасност на движението по пътищата, която ще се проведе в Стокхолм през февруари 2020 г. на тема „Постигане на глобални цели 2030 г.“ Въпреки  мащабните  усилия, данните в световен мащаб сочат, че броят на жертвите на пътя, както и на сериозно ранените и заболелите при ПТП и от замърсяването на въздуха, е непоносимо висок. Всяка година по целия свят най-малко 1.3 милиона загиват и не по-малко от 50 милиона биват сериозно ранени в ПТП. Към това трябва да добавим и увеличаващата се цифра от 4.2 милиона починали вследствие на замърсения  въздух, причинен до голяма степен от транспорта. В допълнение, десетки милиони страдат от болести, причинени от замърсяване, в частност от газови изпарения и вредните частици, отделяни от спирачните системи и гумите на автомобилите.

Световната статистика не обобщава данни за загиналите на пътя и за ранените, както и за  фатално заболелите вследствие на замърсения въздух. Когато говорим за жертви вследствие на пътния трафик, ние се фокусираме върху превантивните мерки. Има много причини, за да  погледнем по-мащабно на тази глобална стратегия, ако наистина искаме да намерим по-добри  решения. Простата истина е, че моторните превозни средства са опасни машини не само заради техния вътрешен и външен дизайн, но и заради замърсяването, което причиняват. Следователно трябва да признаем, че два пъти повече са жертвите от замърсяването, което е причинено от изгорелите газове и вредните частици, отделяни от спирачните системи и гумите на автомобилите, отколкото от катастрофи на пътя. Затова трябва да предприемем съществена стъпка да променим тази тенденция. Нашите права на живот и здраве без съмнение са поставени под въпрос всеки  ден по световните пътища и улици. В тази връзка спешно трябва да признаем недалновидността на настоящия модел за безопасност на движението по пътищата, който не обединява мерки срещу замърсяването, водещо до фатален край. Само тогава можем да се изправим срещу комплекса от реалността на тази пандемия и да отдадем почит в памет на всички жертви. Необходимо е да се замислим относно типа мобилност, който имаме днес, базиран на ценности като неотложност, себелюбие и материализъм. Този модел не се вписва в рамките на едно зряло общество, в което икономическите и екологичните последици  рефлектират върху цялото човечество. Моторните превозни средства се произвеждат, за да   предоставят на собствениците им свобода на придвижване и усещане за лично надмощие чрез скоростта. Това ги превръща и в рискови машини. Човешкият живот не е резервна част, която може да се замени, ако е счупена. Така че опасността да бъдем убити от тях вследствие от лош контрол или от замърсяването, което причиняват, не може да бъде „резервна  част“. Опасността е част от тяхното предназначение и дизайн.

За да се постигнат заложените от ООН устойчиво развиващи се цели 3.6 и  11.2 (по-добро  здраве и постоянно развитие на околната  среда), ние трябва да приемем истината и да разберем, че визия „Нула“ не е само желана цел, но е и следствие от пътния трафик, който се нуждае от по-леки и безопасни  автомобили, както и от нула вредни емисии, а спрямо транспорта целта е да се редуцират дългите дистанции, като фокусът е върху „продукти без километри".