Туристи от ТД "Осогово“ - Кюстендил се разходиха до язовир "Пчелина" - blagoevgrad.utre.bg

Туристи от ТД "Осогово“ - Кюстендил се разходиха до язовир "Пчелина"

12 февруари 2020, 11:40 | blagoevgrad.utre.bg
  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" - Кюстендил

Разгледаха средновековния параклис "Свети Йоан Летни“

Туристи от ТД „Осогово“ - Кюстендил посетиха язовир Пчелина.
Някога на дъното на язовир Пчелина (Лобош) е съществувало село Пчелинци. През 60-те години тогавашното правителство решава да превърне мястото в язовир. Причина за това били водите на река Струма, които, минавайки през Перник, силно се замърсявали и в Гърция отнасяли много боклук. Язовирът щял да бъде утайника на реката. Хората от село Пчелинци били накарани да напуснат родното си село, като били компенсирани със земи в околността. Така някогашното село Пчелинци било залято и превърнато в язовир Пчелина.
"Картините, които се разкриваха пред нас, приближавайки все повече язовира, подбуждаха в нас желанието за снимки...снимки и пак снимки. Въпреки зимното време тук може да се събере богата палитра от цветове, усещания и емоции.
Средновековният параклис „Свети Йоан Летни“ бе основната причина да посетим това място. Разположен над скала, вдадена над язовира, този параклис пази повече от 6-вековна история. Параклисът е с изключително малки размери. Съществува от 1350 година, което се вижда от един съвременен камък пред малкия параклис. Влизайки в него, те обзема някаква магия. Чисто, тихо и спокойно. Но се появява и чувството на тъга. Няма как да не споменем за вандалските прояви вътре. Веднага, щом прекрачиш прага и погледнеш право напред, виждаш образа на Света Богородица, която гледа към теб… но без очи. Очите й са издълбани. По стените могат да се видят хулигански набези и оставени имена. Въпреки това, по стените му все още личат част от стенописите. Навсякъде има окачени икони. Храмът е скромен, но вярата, с която се изпълваш, влизайки вътре, е неописуема. Параклисът не се заключва, за да може всеки желаещ да влезе и да запали свещица. Напълно автентичен е и своеобразният олтар с издълбани орнаменти по него. Пред параклисчето има и малка бяла пейка, излязла сякаш от приказките, на която да поседнеш и да се полюбуваш на неописуемата гледка към язовира.
Това, което се вижда, излизайки от параклисчето, са два метални кръста един под друг, надолу по склона на хълма. А зад тях се разкрива красивата гледка към язовира. Посетите ли това място, ще си зададете въпроса „Как е възможно досега да не съм идвал тук?“ Място спокойно, на което определено се чувстваш извисено – над хорската омраза, завист и вандалски прояви. Място, което прави дишането забавено, съзнанието и мислите - чисти. Място, докоснато от Бога", разказва Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ - Кюстендил.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета