Преди 147 години на този ден бе обесен Апостола на свободата - blagoevgrad.utre.bg

Преди 147 години на този ден бе обесен Апостола на свободата

18 февруари 2020, 09:00 | blagoevgrad.utre.bg
  • Снимка:
    Община Петрич

"Каквото съм правил, в полза народу е", заявява той в последните си мигове

Днес се навършват 147 години от обесването на Васил Левски - Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби, Левски, Апостолът на свободата. В последните си мигове той се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов: "Каквото съм правил, в полза народу е", като помолил прошка от отеца и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но той отказва да го изпълни, решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той е известен за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит. Според оформено мнение сред историците ни, Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития.
На 27 декември 1872 г. той е заловен от турската полиция до Къкринското ханче близо до Ловеч. При залавянето му архивът с комитетски книжа остава незабелязан от хайката. Същият архив е запазен и по-късно е предаден на Захари Стоянов. Липсващите парични средства са намерени през 1972 г. в темелите на къщата на Марин Поплуканов. Има предположение, че причината за залавянето на Левски е предателство от съмишленик.
Според други проучвания предателство не е имало. Доказано е, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Левски, който е охраняван само от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надява напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици. Там той е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си въз основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.
Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички, освен обирачите на пощата, защото един политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Комисията за процеса е в състав Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, като комисията изземва функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. Димитър Общи и Васил Левски са осъдени на смърт чрез обесване, а 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св.София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."
Левски е основна фигура в българското освободително движение. Организира Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК). Един от най-дейните българи в борбата за освобождение на България от турско робство.
Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Така например рождената дата на Апостола (6 юли) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. Що се касае до датата на обесването на Васил Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил отговаря на 18 февруари по нов стил, а не на 19 февруари.
Присъдата на Васил Левски е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета