15 дни тя не е прекъсвала работа и откровено разказва, че в началото е изпитвала страх, но не страх от заразяване, а от това дали ще се справи, дали ще може да помогне на болните.
„Изморително е, - разказва тя във филма на БНТ - но умората не се усеща, защото адреналинът те държи, мобилизира те. Не знам кога минаха тези 15 дни... Защото непрекъснато работиш. Цялата болница работи за пациентите. И се привързваш към всичко и към всеки.“
В отделението, където се лекуват болните от коронавирус, почти не се пуска телевизор...Всички имат уплашен поглед.
„И когато видях страха в очите на своите пациенти, изчезна моят страх – споделя д-р Монева. - Болните бяха уплашени, но не и обезверени. Нямаме нито един предал се болен и, въпреки уплахата, успяха да се мобилизират, защото лечението е сътрудничество, ние наистина общуваме и работим заедно срещу болестта.“
В болницата има много тежки ситуации, интубиране, но нищо не я разтърсва, напротив мобилизира я. Страшно, според нея, е мълчанието на болните. Те не питат. Не коментират. Никой не казва, че е уплашен, но това са болни с друг поглед.
„Влязох в отделението в Пирогов подготвена за ситуация, изчела всичко актуално за болестта, знаех какво ме чака... Винаги сме лекували пневмонии, като сме виждали много пъти усложненията, но новото тук беше това, че някои от болните са без симптоми, което изисква още повече да го наблюдаваш, т.е наистина да бъдеш 24 часа над него... 15 дни работих на пълно разположение в болницата в Пирогов, но не се усещахме сами.
Имахме зад гърба си всички българи... Много сме мотивирани, чувствахме се, че не сме сами, че с нас са много хора. Едно обединение на хората – всички да правим всичко в името на болните. Да се справим с тази болест.
За мен тези 15 дни бяха подарък - казва д-р Мария Монева, - всеки лекар трябва да усети това. Имаме зад гърба си 15 излекувани, а от това няма нищо по-хубаво на света.“

(Източник: БНТ, автор Мария Чернева, “В зоната на CODID19”, 29април)