Излезе на украински сборникът с разкази на Евгения Йорданова "Мистерия. 33 истории за любов"

Благоевградската писателка Евгения Йорданова получи неочаквана, но щастлива вест - в Украйна тези дни излезе книга с 33 нейни разкази. Припомняме, че в края на миналата година нейни разкази бяха публикувани в украинския вестник„Життя. Iсторii“. След Финландия, Гърция, Македония и други държави авторката е вече популярна и в Украйна!

Доказателство за това е книгата „Мистерия. 33 истории за любов“, която включва избрани разкази на съвременната българска писателка Евгения Йорданова от двете й книги „Най-щастливият ден“ и „Аз съм тук “. Това са сбити, пълни с болка и любов истории, написани на базата на реални събития, за истински хора и техните съдби.

Евгения Йорданова, или както я наричат приятелите и почитателите й - Жената в бяло, е родена в затвора и по-късно е осиновена от семейство от Благоевград. И именно тези родители я научили да обича и да прощава ... И да прави добро...

Преводът е на Анна Багряна. Тя е известна украинска поетеса, романистка, драматург, преводач. Родена е през 1981 г. във Фастов, Киевска област. По образование - филолог. Автор е на много стихосбирки. Удостоена е с наградата "Олег Гончар" за романа си „Етимологията на кръвта“ и с трета награда на конкурса „Коронация на словото - 2008“. За да избере да преведе разказите на Жени сред толкова много български автори, а след това да ги събере и издаде в книга, означава само едно - че са й допаднали много. Нищо чудно. Евгения Йорданова има способността да разказва кратки истории от нашето съвремие с малко думи, но с много обич и съчувствие към героите. Кара ни да усетим техните болки, мечти и стремежи, да размишляваме над ситуациите и съдбите, които описва. Тя не осъжда, а съпреживява. Разказите й носят мъдростта на опита и преживяното от авторката, на вярата в доброто и в утрешния ден, на оптимизма, с който заразява и приятели, и читатели.
Евгения Йордановая e родена на 9 април 1953 г. и има необичайната и трудна съдба на осиновеното дете. Отгледана е в стар македонски род в Благоевград. Завършила е българска филология в Софийския университет "Св.Климент Охридски". Била е преподавателка по литература до 1985 г., методист в отдел "Просвета" до 1989 г., десет години беше директор на Дома за деца, лишени от родителски грижи в Благоевград. Омъжена е за мореплавател. През целия си живот помага на хора, изпаднали в беда. Обича книгите, природата и хората, които имат чуство за човешко достойнство и които са чужди на злобата и завистта. Автор е на книгите "Спомени за моя род", "И да направиш добро" /автобиографичен роман/, "Децата на сенките", "Законите на любовта","Разговор за двама", "Най-щастливият ден", "Аз съм тук". Книгите й са преведени на фински, македонски, гръцки и др.езици, а сега и украински. Тя е член на Съюза на българските писатели. Отличена е със званието "Жена на Благоевград" за 2008 г. и с още много други награди. Член е на настоятелството на НЧ "Н.Вапцаров" - Благоевград, активист на БЧК. Продължава да се занимава с активна обществена и благотворителна дейност.

Честита нова книга, Жени! И се радваме много за украинските ти читатели, защото ще се срещнат с твоите прекрасни истории! Сигурни сме, че ще станат твои почитатели! Успех!