Полковник доц. д-р Димов, зам.началник на ВМА: Истинската победа над коронавируса ще е с ваксина - blagoevgrad.utre.bg

Полковник доц. д-р Димов, зам.началник на ВМА: Истинската победа над коронавируса ще е с ваксина

19 юли 2020, 14:00 | blagoevgrad.utre.bg
  • Снимка:
    МО

    Медицинското съсловие се оказа на висотата на герои

Биологичната заплаха винаги е била най-проблематичната и за прогнозиране, и за изграждане на защита

– Полковник Димов, актуален е въпросът какво научихме за новия вирус досега?
– Съвременниците ни не са се срещали с подобно заболяване в такива мащаби. В началото реакциите на държавите бяха да се запазят от „внос” на заразата, докато изберат стратегия, за да се контролира вирусът. С времето се научават много неща. Съвременното развитие на медицинската наука днес е постигнала върхове, немислими досега. В диагностиката, в генетиката, в разпознаването на генома – също. Но биологичната заплаха за човечеството, като че винаги най-много ни е притеснявала с непредсказуемия си характер. Когато държавите изграждат защитни концепции и средства, химичните и радиационните заплахи, като че имат по-отработени механизми за защита. Затова винаги акцентът в началото е върху превенцията и контрола за ограничаване на щетите до минимум. Докато натрупаме достатъчно знания и създадем ефективно лечение или ваксина като превенция. С гордост заявявам като свидетел с работата си в Националния оперативен щаб, че проявиха дисциплина всички държавни органи и обществото като цяло. И това допринесе за отлични резултати у нас. Освен официалната информация поддържахме контакти с колеги извън страната и имахме достоверна представа за мащаба на заболеваемостта там. А респираторните инфекции, в пик през есента и зимата, и насложената грипна вълна станаха изпитание за здравната ни система. Затова и предложихме по-строги мерки в първите месеци на пандемията. И сме благодарни на обществото, че стриктно в голямата си част ги спазваше. Макар всеки да има ниво на поносимост към рестрикциите. Единственото, което ме озадачи, беше разслоението сред някои от колегите. Принципът, който отстоявахме и отстояваме в щаба, е да запазим всеки живот. Във ВМА се борим за всеки човек, като се стараем да има абсолютен минимум жертви. Това стоеше и стои в стратегията на мерките, които в щаба предлагахме.
– Но останахме с впечатление, че пациенти с коронавирус и придружаващи заболявания са обречени?
– Не приемам позицията, че, така или иначе, такива хора непременно ще имат фатален край при зараза с коронавируса. И за тях медицината се бори, дори при онкологични заболявания. Дали ще продължим живота на такъв човек с месеци или година, има значение: през това време той може да преживее житейска радост, да види внук, раждане, сватба на своите деца, успехи на близки хора. Медицината днес осигурява и качество на живота. Лекарският дълг е да се бориш докрай. Затова не приемам позицията, че могат да се жертват няколко живота в името на придобиване на колективен имунитет или някаква защита от вируса. Това не е позиция на лекар, това не е позиция на колегите от Националния оперативен щаб. Разбира се, ръководителите, които вземат тежките решения за това, какви мерки да се приложат, се съобразяват с цялостната обстановка: икономическа, финансова, медицинска. От страна на специалистите се стремим да дадем обективна оценка за ситуацията.
– Но при по-ниско заразяване в началото на пандемията мерките бяха по-рестриктивни.
– И заразяването беше по-малко точно заради това. При облекчаването им нормално се увеличиха и заразените. Но именно в първите месеци се създадоха условия болниците да се подготвят. За това време ние научихме много. Например, че смъртността не е съизмерима с особено опасните инфекции, а че е по-ниска. Подготвиха се специализирани отделения, осигуриха са предпазни средства. На този етап имаме алгоритъм, който следваме в диагностиката и в лечението, така че всяка новост да можем да внедрим веднага. Доказахме, че елементарни предпазни мерки могат да поддържат ниски заболеваемост и смъртност. Но всяко общество приема или не съветите на експертите. Ние от медицинска гледна точка си мислим, че навременно наложените мерки у нас не бяха най-рестриктивни като в някои други държави: нямаше полицейски час, затваряне на предприятия. И независимо от това резултатът беше отличен заради своевременното им налагане. Пикът сега е заради неглижиране на обстановката. Хората смятат, че вирусът не е толкова апокалиптичен. Но екипите от медици, които работят денонощно в инфекциозните отделения, са на предела на възможностите си да се борят за всеки човешки живот. Ние във ВМА ги заменяме, защото имаме такъв ресурс от лекари. Но не във всяка болница имат такава възможност. А хоризонтът на пандемията не се вижда.
– Какъв е смисълът на отлагане на пика й във времето?
– Всяко отлагане в заболеваемостта и смъртността, като ги контролираме, е добре дошло, докато не се утвърди лекарство и ваксина. Това е част от стратегията ни. Ние трупаме опит и опознаваме вируса и пораженията му върху различни групи от населението. И все повече знаем кои придружаващи заболявания предизвикат тежкото протичане на лечението. Всяка информация ни е много ценна, а научната общност с всеки ден се приближава към развръзката. Силно се надявам у нас това да е преди наслояването на симптомите на есенно-зимните обичайни грипни респираторни заболявания.
- В какво очаквате пробива?
– Пробив очаквам по-скоро да има с откриването на ваксина. И сега в лечението има антибиотици, които профилактират да не се насложи бактериална инфекция. При вирусните заболявания, без да съм специалист, много трудно се стига до етиологично лечение и унищожаване на вируса. Но терапевтичните схеми, които се изграждат, дори на основа на опита ни с грипа, за който също няма такова лечение, но има ваксини и отработени терапевтични схеми по време на епидемия. Така че за лечението на коронавируса в света може би ще се изгради единен терапевтичен алгоритъм, който е най-ефективен. Но истинската победа над този вирус може би ще е с ваксина. Защото подобно на всички други заболявания, които са били бич през времето за здравето и живота ни, включени в имунизационния календар, са били побеждавани с ваксина.
– С една дума, каква заплаха е новият вирус?
– Като специалист по медицина на бедствията казвам, че биологичната заплаха винаги е била най-проблематичната както за прогнозиране, така и за изграждане на защита. Това не е новина. Но при химичните и радиационните заплахи много по-лесно се стига до първоизточника и по-бързо може да се реагира. Има заложени алгоритми за това и когато се диагностицира дадено състояние, въпросът е в бързината на установяване на агента. Днес при пандемията агентът е установен, но последствията са сложни. Биологичната заплаха е винаги свързана с много трудно прогнозиране на сценария и много трудно овладяване. Няма как да спрем въздушнокапковата инфекция, както едно химическо огнище, както бихме се постарали да овладеем един радиологичен инцидент. Биологичната заплаха изисква в превантивните дейности да се включат и обществото, и  много държавни структури. И не е единствено в ръцете на медиците.
– С колегите Ви по медицина на бедствията споменавате  емблематичния пример от метрото на Токио.
– Втората ми специалност е военна токсикология и си признавам, че в нея са и големите ми нтереси. Но атентатът в метрото на Токио преди много години показа, че такъв инцидент може да порази много голям брой хора и последствията да са в много голям процент фатални с високотоксичния агент, който се отделя. И там предизвикателството е поставяне на бърза диагностика на агента. После вече идва и бързото обеззаразяване, защото засегнатите хора сами се превръщат в източник на този агент. За високотоксичните вещества има антидоти, които блокират в голяма степен действието на химическия агент. При биозаплахата обаче няма как „да обеззаразим” вируса сред нас. Просто нашата имунна система трябва да се справи. При химическите вещества акцентът е в бързата диагностика и детекция, докато при биологичната зараза справянето е с много продължителен ход, с изчерпване на ресурсите, а различната клинична картина, наслагването на допълнителни инфекции и хроничните заболявания усложняват прогностичните модели и ефективното лечение.
Позитивно… за коронавируса
Ако някой ми беше разказал за безсънните нощи в Националния оперативен щаб и ако не съм участвал в тях, щях да го приема за преувеличение. Но аз бях участник в този „филм” с моите колеги от щаба, знам усилията на стотици хора от всякакви специалности, с които работата ни срещна. И тяхната ангажираност, когато късно вечер, с абсолютната отговорност и ангажираност се обаждат с въпроси, защото се борят за живота на един пациент. И дават всичко от себе си, и продължават да го правят. Ние като народ се справихме много по-добре с предизвикателството на вируса в сравнение с други. А медицинското съсловие се оказа на висотата на герои. И на световно ниво като професионализъм. Казвам го с цялата пристрастност на член на щаба и на лекар във ВМА, една от трите болници заедно с „Пирогов” и „Александровска”, които поеха най-много пациенти, най-тежките случаи и с това удара на пандемията.
Позитивите са повече за нас като поуки от пандемията, твърдо вярва д-р Димов. Показахме, че имаме силна воля и мобилизация, организаторските умения да се справим в критична ситуация. И аз излизам оптимист. Държавата бързо се преструктурира и взе абсолютно навременни мерки, от всички от които зависеше това. Затова в пандемичната ситуация не стигнахме до това, което се изучава единствено в специалността „Медицина на бедствените ситуации” – да се учим да подбираме кого да приемем в болница и осигурим пълния обем на лечение и на кого да откажем помощ. Това, от което като преподавател съм се страхувал: да обучиш лекари, които да избират на кого в момент на инцидент, когато ресурсът и времето не стигат, да се откажат интензивни грижи… Ние не стигнахме до това, не оставихме хора пред вратата на болниците, бяхме наистина солидарни. И успяхме да окажем помощ на всички. Това наистина е основният ни успех, успех за държавата ни.
Капиталът на военната медицина
Д-р Димов все още мечтае да се изгради у нас Център по отровите. В реално време обаче се развива диагностицирането в токсикологичните лаборатории. Изгражда се токсикологичната лаборатория в болницата във Варна, структура на ВМА, втора след тази в София, казва д-р Димов. Той смята, че има добра тенденция, „може би покрай пандемичната обстановка”, като медиците осъзнават, че са необходими и такъв вид данни, които са свързани с медицината на бедствените ситуации, извън рутинното и клиниката. Необходими са и епидемиолози, чиято дейност е свързана с организацията при екстремни ситуации, когато трябва да се действа по алгоритъм.
Такива инциденти може да се случват рядко, но винаги са с много голям отзвук, твърди от опит д-р Димов. Пандемията днес е пример как отзвучава и в обществата, и в живота на отделния човек.
Аз наистина съм горд, че работя във ВМА. Тя е звено, което поддържа експертнаст и готовност за реакция при инциденти, пандемии и други заплахи. Затова е важен и капацитетът, който имат катедрите ни „Военна медицина” и „Медицина на бедствията”. Отделно имаме Военноприложен център по военна епидемиология и хигиена и формирования, които при инциденти могат да бъдат активирани в много кратък период. ВМА е на друг режим на оповестяване и готовност. В нея е затворен кръгът на организаторски възможности за бързо реагиране и поддържане на звена, които могат да покрият целия спектър от възникнали инциденти или епидемични ситуации. И разбира се, високото ниво на медицински грижи, които могат да се окажат.
ВМА има и изграден алгоритъм, поддържан и при многото учения на екипа на Военна болница. И да звучи нескромно, смятам, че не случайно начело на Оперативния щаб е именно началникът на ВМА ген.майор проф. Венцислав Мутафчийски. Създаде се и синхрон между държавните институции за реакция при пандемията, вкл. на уникалните структури на РЗИ, каквито няма във всички държави и които поеха на плещите си организацията. А хората с благородната професия на лекари дадоха сърце и душа в посрещането на заразата с осъзнат риск за себе си. Смъртните случаи сред тях доказаха, че са хора на дълга, със или без пагони, казва д-р Димов. Цялото медицинско съсловие бяхме на първа линия, с много доброволци и млади лекари и специализанти.
Държавата ни се справи, държавата сработи – това е всъщност  позитивът и от тази трудна ситуация, пред която и светът се изправи.
Нашата подготовка като военни лекари, изградените ни начин на мислене и реакция в екстремни ситуации, както и опитът на наши колегии от мисии навън са капиталът, с който ВМА единствена разполага и се включва в непредвидени ситуации, които изискват светкавични реакция и решения.
Източник: Министерство на отбраната, ВТК



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета