Никола Стоименов е последната жертва на първата гръцка окупация на Петричко

Призори на 26 юни 1913 година българската военна отбранителна линия по билото на Беласица планина е пробита и до края на деня в селата на струмишкото и петричкото Подгорие и градовете Струмица и Петрич нахлуват гръцки паравоенни отряди, действащи пред фронта на редовната гръцка армия. А нейни кавалерийски пехотни подразделения от Пета гръцка дивизия прегазват град Струмица и привечер на 28 юни нахлуват в град Петрич, а на следващия ден окончателно го окупират.
Повечето жители – българи на окупирания район, се разбягват. Едни из труднодостъпните дебри в планините Беласица и Огражден, а други – далеч във вътрешността на България.
Разбягалите се българи от село Коларово се укриват на малки семейни, фамилни и съседски групи в примитивни колиби в местностите Свещаро, Тасеница, Юрту, Амбаро, Бишкарска поляна, Кръстовец, Ардъчо…
В района на Коларово остава спешно сформиран отряд от 23 доброволци, предвождани от Вельо Иванов Ризов, Георги Стоянов Митрев-Назлъм Георги и Никола Митрев Панков, който след окупацията е избран за кмет на село Коларово. В останалите села на Подгорието също са сформирани опълченски отряди, наброяващи общо 112 души. Те пазят от преследване укрилите се в планината българи и чрез въоръжени нападения и други подривни действия възпрепятстват гръцката военна офанзива. В ежедневните престрелки с гръцките окупатори и местните турски шайки загиват на място или в последствие умират от раните си общо 47 опълченци от селата на Подгорието, от които трима от село Коларово. Георги Стоянов Митрев-Назлъм Георги и Тодор Стоянов Стоименов са тежко ранени при нападението на напредващите по стария подгорски път към град Петрич гръцки военни части между селата Коларово и Беласица и след около месец умират. А Коста Велев Маринов загива в местността Бишкарска поляна в Беласица планина в престрелка с местни башибозуци, преследващи укрилите се българи.
В ранния следобед на 26 юни 1913 през прохода Демир Капия по Проходния път в село Коларово нахлува гръцки паравоенен отряд, предвождан от фанатично гърчеещия се влах от валовищкото село Долни Порой Янис Карка. Той е дългогодишен кираджия и освен Проходния път знае всички пътеки към селата от двете страни на Беласица планина. Освен това от личните си контакти като кираджия има изчерпателна информация за имотното състояние на местното население. А точно такива личностни характеристики са част от основните критерии, по които всяка армия – в това число и гръцката, избира предводителите на подривните паравоенни подразделения по време на война. Няма документални свидетелства дали си е самоприсвоил или му е било предварително присвоено офицерското звание капитан, каквато практика има във всички армии по време на война, но така или иначе, Янис действа като военен комендант на село Коларово и квартирува в квартал Зарник в Ляпчевата къща. Нейният стопанин Никола Митрев Ляпчев е единственият неизбягал българин, поради напредналата форма на херния, която го прави трудно подвижен. Въпреки това е подложен на изтезания за пари и ценности. Кираджийският капитан пощадява живота на своя домакин, но го принуждава да се отрече от Българската екзархия и да „признае“, че е един от многото местни „заблудени гърци“….
Заедно с гръцките окупатори в град Петрич и много от селата от Подгорието вилнеят и башибозушките банди на реваншистки настроени местни турски главатари. Такъв в село Коларово е бившият коруджия (горски стражар, бел. авт. Д.Т.) Юмер Бабаджан. Неговата шайка и гръцките окупатори обират и опожаряват в село Коларово всички 27 къщи на Брусник махала, българското светско училище и Хилендарския метох „Рождество Христово“ в Зарник махала, и униатския параклис „Света Фотиния“ в тогавашното самостоятелно селце Сетник, днес слято със село Коларово.
При ежедневните хайки срещу укрилите се в планината българи, башибозуците на Бабаджана залавят, изтезават за пари и ценности, а накрая избиват шестима жители на село Коларово. А именно – Сотир Велев Маринов, Атанас Георгиев Митрев, Стоян Илиев Костадинов, Стоян Борисов Митрев, Марин Илиев Тренчев и Дина Трайков Ризов – брат на първия следосвобожденски кмет на село Коларово Мита Трайков Ризов.
Зверското заслепение на Юмер Бабаджан не пощадява дори братята му по вяра! Заможният коларовски земевладелец и собственик на воденица, маслобойна и динк (работилница, задвижвана с водна тяга за отделяне на оризовите зърна от обвивката им) Тефик Куртоглу е съсечен заради опита му да предотврати убийството на своя воденичар Стоян Борисов Митрев – баща на опълченеца Георги Стоянов Митрев-Назлъм Георги.
Мирният договор, подписан на 28 юли 1913 година в румънската столица Букурещ, слага край на Балканската война и в частност на едномесечната гръцка окупация на град Петрич и района. Гръцките военни подразделения са задължени да освободят окупираните български земи и да се оттеглят отвъд новоустановената българо-гръцка междудържавна граница по билото на Беласица планина.
Гръцкото изтегляне започва на 29 юли от град Петрич и завършва на 30 юли 1913 година в селата на Подгорието.
Повечето от дислоцираните в град Петрич гръцки окупационни части се оттеглят по древния Подгорски път от град Струмица през Подгорието и град Петрич, през Рупелския пролом на река Струма към градовете Валовища, Сяр и Солун.
По-малко на брой – предимно паравоенни гръцки формации и местни башибозушки банди от селата на Подгорието, се оттеглят по Проходния път от село Коларово, по течението на река Сачкар до билото на Беласица планина и през прохода Демир Капия на юг към Беломорието.
Има и малобройни гръцки групички, които бягат от Подгорието по съществуващите и днес хилядолетни планински пътеки. По тях водачи са им или грабилите и убивали заедно с тях и бягащи от българското възмездие местни турски главорези, или познаващи планината гърци като коларовския „комендант“ Янис Карка.
Някои от оттеглящите се през планината групи стават жертва на предварително поставените засади от местните българи. Такава участ сполетява водената от прочутия разбойник Пехливан Ибо от село Ключ група от шестима гърци и още двама турци. Всички те са избити под връх Тумба от изпреварилите ги и очакващи ги в засада българи, предвождани от Михо Божинов от село Габрене.
Цял ден на 28 юли, през цялата нощ и на следващия ден, в местността Ваколо край село Коларово готвещите се за отстъпление окупатори трескаво трупат плячкосана покъщнина от селата Ялъм Чифлик (днес съставен квартал на село Беласица, бел. авт. Д.Т.), Елешница (днес село Беласица), Сетник (днес съставен квартал на село Коларово), Коларово, Димидово (днес село Самуилово) и Камена. С разпределението на плячката и товаренето на бъдещия керван се разпорежда „капитан“ Янис. Неговият „съдружник“ Юмер Бабаджан отказва да бяга. Вероятно воден от надеждата, че и този път „гяурското царство“ ще е от ден до пладне, Бабаджан още два месеца шари, граби и убива из Подгорието и винаги се изплъзва от полицейските преследвания. Но накрая загива безславно – отравя го неговата укривателка и любовница Микрем ханъм от село Коларово….
Преди да напусне Ляпчевата къща, на вратата на обитаваната от него стая довчерашният „комендант“ Янис издрасква с камата си „ще се върна“. Но така и не успява да изпълни заканата си. През пролетта на следващата година преквалифициралият се от кираджия на конекрадец- контрабандист Янис Карка е открит застрелян във високопланинската местност Яловарнико над село Коларово…
Впоследствие вързаните за мулето му други две мулета се оказват откраднати от родното му село Долни Порой. А непокътнатите пари, скъпият джобен часовник, двата револвера и пушката на убития свидетелстват не за обир, а за отмъщение….
Разследващите и от българска, и от гръцка страна предполагат, че Янис Карка е станал жертва или на конкуренти, или на „съдружници“. Но не могат да установят дали българи или гърци. Убийството е класифицирано като криминално с извършител, който не може да бъде установен и случаят е приключен.
Междувременно в село Коларово се понася слухът, че „кървавият кираджия“ е убит от техния съселянин Атанас Гочев, но бившият опълченец отрича до края на живота си…
На 29 юли 1913 година струпаната плячка в местността Ваколо е натоварена на коне, магарета и мулета и керванът поема по Проходния път. Както и при ненадейното нападение, така и при позорното отстъпление окупаторите са предвождани от Янис Карка. Но самият керван не се предвожда от товарно добиче! А от натоварен като добиче човек! Този човек е българинът Никола Стоянов Стоименов, наричан от съселяните си в село Коларово Мамин Кольо….
При промъкването си да проследи отстъплението на окупаторите Мамин Кольо е разкрит, ранен и заловен от гърците….
После го претоварват с плячката си… По пътя се редуват да го яздят като добиче и да го пришпорват… с войнишките си щикове?!
Мъченикът умира в адска агония в местността Леврен в Беласица планина над село Коларово…
Палачите обесват мъртвото тяло на Мамин Кольо на близкия бук, който съвременниците наричат „Маминкольовата бука“ в памет на Никола Стоименов – последната жертва на първата гръцка окупация на Петричко преди повече от век… 

/Автор: Димитър Тренчев, историк/