Една от основните причини парите да не стигат е: демографията

Според осигурителния институт един от стратегическите рискове е приходите от осигурителни вноски за общественото осигуряване да не са достатъчни, за да покрият разходите за пенсии, обезщетения и помощи, информира БНТ.
Една от основните причини парите да не стигат е: демографията. Населението застарява.
Работещите намаляват. На всеки 100 души между 15 и 64 години се падат 34-ма в пенсионна възраст.
В дългосрочен план числата се променят.
Очакванията за 2050: на 100 млади да има 52-ма възрастни.
И още по-напред във времето.
Прогнозите са до 2070 г. разходите да останат по-високи от приходите.
От 2017 до 2019 г. новоотпуснатите пенсии за стаж и възраст са намалели с 1,4 %. Причината е в реформата и увеличаването на стажа и възрастта за пенсиониране. На този фон обаче разходите са се покачили.
"То и 90 % от тези, които работят, те не се осигуряват. Сивата икономика продължава. Всичко става - на толкова те осигуряват, другото ти го дават под масата. Така докато съществува - няма да има нито пенсионен фонд, няма да има и стабилна държава", казва пенсионерът Красимир Петров.
Парите от осигуровки не стигат да се изплащат пенсиите - факт от 15 години. Затова републиканския бюджет покрива недостига.
Иван Нейков, Балканския институт по труда и социалната политика: Имаше години, в които недостигът беше над 60 %, сега е по-нисък, сега е под 50 %, така че пенсионерите трябва да бъдат спокойни - пари за пенсиите има и ще има.
Деница Сачева, министър на труда и социалната политика: Все по-малко е зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет. За тази година, например, в бюджета 65 % всъщност са от осигурителни вноски и към този момент - към третото тримесечие - 31 % са средствата, които са преведени от държавния бюджет.
Демографския срив обаче свети като ярка червена лапма.
Иван Нейков: 3 милиона и 200 000 работещи осигуряват пенсиите на 2 милиона и 200 000 пенсионери.
За да има кой да работи за пенсиите, трябва да има въобще кой да работи в България. В това е убедена Александра - студентка по медицина: Ние по никакъв начин не биваме стимулирани да искаме да останем в тази държава, да искаме да развиваме някакви кариерни пътища. Оттам нататък нас самите, ако ни няма, ние няма как да се погрижим и за сегашното възрастно поколение, камо ли някой след нас".
Коронавирусът повлия. По-висока безработица, по-малко осигуровки и повече разходи за обезщетения. Всичко това в сметката на дефицита на НОИ. Имаше ли опция - кризата от болестта да донесе и ползи? Отговорът се крие в завърналите се от чужбина.
Иван Нейков: През горе-долу една година работодателите започват да говорят за внос на работна сила. Внесохме, сама дойде, пак казвам, стотици хиляди българи, опитни с нови знания и умения се върнаха и ние им обърнахме гръб.
Деница Сачева, министър на труда и социалната политика: Всички, които са се регистрирали като безработни, са получили предложения за работа, а онези, които са се прибрали, но не са регистрирани в бюрата по труда, с тях е трудно да се прави активна политика, но вярвам, че те са имали възможността да се запознаят с предложенията, които има тук и са преценили дали да останат или да продължат така, както са живели досега.
А на прага на решението - как да продължи - Александра прави извод: "Двете звена, които са много важни за едно общество - това е начинът, по който ние се грижим за възрастните хора и на какво ниво се развива културата ни".