Спасителят на Подгорието - Стойко Ташов - blagoevgrad.utre.bg

Спасителят на Подгорието - Стойко Ташов

19 октомври 2020, 19:18 | blagoevgradutre
  • Снимка:
    ТИЦ - Петрич

2020-та година е белязана с една трагична годишнина – 95 години от Петричкия инцидент

В северното подножие на Беласица се простира Подгорието – полупланински район от осем села, които опасват като огърлица планинската гръд. За тях, за град Петрич и за още девет села в Петричко и Санданско 2020-та година е белязана с една трагична годишнина – 95 години от гръцкото нашествие.

Военният конфликт избухва на минаващата по билото на Беласица гранична бразда край град Петрич и затова остава в историята с името „Петрички инцидент“. На 19 октомври около 10 часа сутринта в района на Пост №1 близо до прохода Демир Капия – Желязна врата четирима български граничари започват да копаят щерна – хранилище за дъждовна вода. Наблюдаващите ги гръцки граничари ги обвиняват, че копаят окоп, а фортификацията е забранена на България според Ньойския договор. Свадата прераства в престрелка, при която е убит един от навлезлите на българска територия гръцки граничари. Колегите му се опитват да изтеглят тялото отвъд браздата и да обвинят за инцидента България. За целта гръцкият началник на граничния караул капитан Василиядис преминава браздата с бяло знаме, но е спрян. Подновената словесна престрелка отново прераства в пушечна. Капитан Василиядис е смъртоносно ранен, изтегля се назад и след един ден умира. Гърците продължават атаката, за да изтеглят тялото на убития си колега на своя територия. Боят е неравен заради численото превъзходство – 8 българи срещу 30 гърци. Последните успяват да изтласкат не само българските граничари, а и притеклите им се на помощ доброволци на ВМРО от близкото село Коларово – Стойко Ташов, Георги Марин, Симеон Недев – Пиринкин, Георги Янев, Димитър Гогушев-Данин, Станко Попкочев, Евтим Караманов и Кочо Митрев. Не отстъпва само старият комита от четата на Мануш войвода и боец от Македоно-Одринското опълчение Стойко Ташов. На него съдбата отрежда тежкия жребий да спаси честта на България и селата на Подгорието от задаващата се военна вихрушка. Окопавайки се до трупа на гръцкия граничар, Стойко Ташов спира с яростна картечна стрелба гръцките атаки. Точният му мерник поваля общо 21 гръцки войници – 11 убити и 9 ранени. Окуражени от примера на стария поборник, отстъпилите граничари и доброволци се завръщат на граничната позиция. А към първите доброволци от Коларово се присъединяват още Димитър Пасков, Маринко Рингов, Иван Тренчев, Петко Тилков, Георги Ангов, Димитър Ръжданов, Евтим Яков, Георги Янев, Кукушин Търнаров, Иван Толев. Благодарение на всички тях позицията е удържана чак до прекратяване на гръцката офанзива на 29 октомври – цели десет дни!
Междувременно, вбесен от смъртта на капитан Василиядис и българския отпор, гръцкият министър-председател генерал Пангалос заповядва сухопътно и въздушно нападение срещу България. Без официално да е обявена война, гръцката пехота атакува по 40-километрово гранично протежение – от злополучния Пост №1 до Пост № 15 при Санданското село Лехово. От Демир Капия до село Кулата гърците срещат яростната съпротива на българските граничари и доброволци на ВМРО от Петрич и селата на Подгорието. Липсата на организирана съпротива и благоприятния терен за пехотна атака обричат на окупация крайграничните села Тополница, Картечино (днес Дрангово), Кулата, Марно поле, Чучулигово, Враня, Петрово, Пиперица и Лехово. В тези села есенната реколта е унищожена и общо 2863 къщи са разграбени и опожарени. Над 300 неуспели да избягат са подложени от гръцките войници на масово изнасилване без разлика на пол и възраст, а накрая са избити.
В кореспонденцията си до софийския вестник „Слово“ известният американски журналист Маркъм свидетелства: „Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В село Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва“. В синхрон с пехотната атака гръцката артилерия и авиация обстрелват град Петрич и селата Митино и Ръждак. Заради своевременната евакуация към вътрешността на страната и организирания въоръжен отпор от четниците на ВМРО и местни доброволци, предвождани от войводата Георги Въндев, гръцкият напор към град Петрич е отблъснат и са осуетени потенциалните жертви сред жителите на града.  
На 22-ри октомври в района на гръцкото нашествие са дислоцирани български военни части. Те изграждат отбранителна линия от село Припечене (днес Генерал Тодоров), село Ширбаново (днес Рупите) до село Старчево. Така затварят достъпа до стратегическото Кресненско дефиле и поречието на река Струма, които водят към вътрешността на България и столицата София. Българските войници не отвръщат на гръцкото настъпление, нито контраатакуват. Такова е нареждането на военния министър ген.Вълков. Той вече е сезирал Обществото на народите (днес ООН), откъдето Гърция е призована незабавно да прекрати военното настъпление. Съветът на ОН изпраща в кризисния район резидиращите в Белград военни аташета на Великобритания, Франция и Италия. Дипломатите с пагони убеждават гръцките военни да се изтеглят. На 29-ти октомври гръцката армия се изтегля и остава след себе си пепелища и смърт! В същия ден в района пристига назначената от Съвета на ОН анкетна комисия. Тя се председателства от английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд и включва генералите Серини от Франция и Ферарио от Италия, Дроглевер Фортуин от Холандия и Адлер Кройц от Швейцария.
След триседмична обиколка из опустошения район комисията излиза пред Съвета на ОН с 15-страничен доклад. В него гръцкото нахлуване е квалифицирано като „необосновано и непредизвикано“. Комисарите изразяват увереност, че „…всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи даже и ако в момента на събитието страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия.“ В резултат на доклада Съветът на ОН осъжда Гърция да заплати на България 30 милиона лева обезщетение за жертвите, причинените страдания и нанесените материални щети. Българското правителство решава да раздаде под формата на държавна награда 1 200 000 лева от гръцкото обезщетение на доброволците от град Петрич и селата на Подгорието. Никой от тях обаче не се възползва. Петричани даряват парите за сграда на гимназията, която дотогава е безвъзмездно приютена в дома на нейния директор Атанас Маджаров. А Стойко Ташов отказва наградата с думите: „Абе кой се брани за награда. Ние си бранехме къщата. А тя е цяло Коларово, даже цялото Подгорие“ и дарява парите на църковното настоятелство за довършване на новостроящия се храм „Св.Димитър“, който е осветен броени дни след оттеглянето на гръцките нашественици - 8 ноември, Димитровден по стар стил. Първият мирянин, който прекрачва прага на новоосветения храм след енорийския свещеник на село Коларово отец Стоян Попгеоргьов, е Стойко Ташов. Неговите признателни съвременници му оказват тази чест заради смелостта и благородството му и още приживе го наричат Спасителя на Подгорието.
Автор: Димитър Тренчев, историк, специално за Blagoevgrad.utre.bg



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета