Тя е посветена на християнската прошка и помирението

Седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни, се нарича Сирна неделя или Сирница. Обичаите и празниците, изпълнявани през тази седмица, са свързани с прехода от зимата към пролетта. През цялата седмица, но особено във вторник и петък, се спазва строго някои забрани – жените не трябва да перат, да чукат с бухалки и да простират бяло пране, за да не бие градът  през лятото.
Седмицата завършва със Сирната неделя, наричана още Сирни поклади, Прошка, Големи заговезни, Велики заговезни. На следващия ден започва периодът на Великденския пост, най-дългият пост в годината, който продължава седем седмици. Денят на Сирната неделя преминава в гостувания, младите посещават по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка.
Тъй като месните гозби вече са изключени, на софрата са наредени блюда с риба, баница със сирене, тутманик, мляко с ориз, сирене, яйца, орехи. Тази вечер за последен път преди Великденските пости се ядат млечни продукти. Присъства и неизменната за празника бяла халва.
Сирната седмица е последното преди Великден време на веселие и хора.