Избрани Новини

Красен Кралев: Продължаваме мащабните ремонти на спортните бази

Освен художествената гимнастика и бокса, другите са в криза, твърди министърът на младежта и спорта

 - Г-н Кралев, като човек с медицинско образование чувствате ли се избран от съдбата точно вие да се занимаете с допинг проблематиката в българския спорт, или пък ви е некомфортно, че трябва да вадите кирливите ризи?

- Въобще не се чувствам избран, просто това ми влиза в работата. В случая е плюс, че съм завършил медицина, освен че съм бил и професионален спортист и по-бързо мога да навляза в материята със забранените стимуланти и хранителните добавки. Ние не разглеждаме спорта само като борба за медали и постижения, но и като превенция на заболяванията, затова не е важен само фактът, че с допинг случаите се оронва престижът на държавата ни, но и че се рискува здравето на нацията.

- Виждате ли начин за контрол на продажбите на хранителни добавки особено при положение, че повечето са качени в интернет?
- Има начини и това ще стане в момента, в който антидопинговата лаборатория заработи. Тя и сега работи, но трябва да се закупи апаратура за около 1 млн. лв. за изследване на хранителните добавки. Тази инвестиция ще се възвърне много бързо от пробите, които трябва да се изследват през агенцията по храните, и тези, които ще бъдат предоставени от спортните федерации. Сега тези пари отиват в чужди лаборатории. В интернет се извършва най-голямата спекулация с хранителни добавки. Съвсем спокойно, както направиха в хазарта, един сайт, който си позволява да продава замърсени добавки или такива с неотговарящо на етикета съдържание, ще бъде с ограничен достъп за България, защото често те не са на наши фирми.
- В обозримо бъдеще ли ще бъде закупена тази машина за лабораторията?
- Мисля, че догодина ще бъдем готови. В момента Българската агенция за безопасност на храните изпраща проби за изследване в Германия, което й излиза около 200-300 хиляди лева. Когато закупим тази машина, тя ще може да обслужва цялата страна.
- Трябва ли според вас при положителна допинг проба да има наказания и за хората от щаба на спортиста – треньор, лекар и др.?
- Това е задължително. Затова поставихме въпроса и с лицензирането на фитнес центровете и инструкторите в тях. Никой не може да ме убеди, че едно 14-годишно дете ще тръгне само да взема такива препарати. То винаги иска съвета на някого – било треньор, лекар или инструктор. Когато ти имаш работно място, имаш ценз, с който можеш да упражняваш професията – тогава можеш да търпиш и някакви санкции. Когато инструкторите ходят свободно като дилъри и продават забранени медикаменти – как ще ги санкционираш? Разбира се, че треньорът или лекарят също трябва да носят отговорност. Защото и в професионалния спорт много рядко има случаи, когато състезателят сам решава какво да вземе. Аз горещо препоръчам на всички клубове и федерации да се консултират с лекари, а не треньорите на своя глава да решават. Без да имат елементарно образование по биохимия и медицина, много треньори си повярваха, че могат да бъдат и фармацевти или медицински лица. И когато ми задават въпроса: „Защо други пият, пък нас ни хващат?”, отговорът е ясен – защото в България всеки разбира от всичко.
- Друг основен проблем е този с базите. Съществуват много съоръжения, които не се използват и се рушат – пример е атлетическата писта на 4-ти км в София, която не функционира от десетилетие. Има ли някакво решение на проблема с базите на ЦСКА?
- Базите не са на ЦСКА, а са на Министерството на младежта и спорта. Случаят с тези бази е най-яркото доказателство, че трябва нов закон и нова регулация, касаеща управлението и инвестициите в спортните имоти. 90% от базите са собственост на общините и 10% - на държавата. Очевидно обаче нито едните, нито другите разполагат със средства за инвестиране в тези обекти, затова нашето мнение е, че в новия закон за спорта, който подготвяме, тази част трябва да е добре разработена. Необходимо е да се даде възможност на принципалите да подписват дългосрочни договори, за да могат да намерят и инвеститори.
Само за половин година, и то във време на криза, успяхме да осигурим средства за залата в Пловдив, за ДКС във Варна, ще правим ремонт на зала „Фестивална” и на Зимния дворец. Зала „София” също ще бъде ремонтирана изцяло, ще има реновиране и на националния стадион „Васил Левски”.
- Бихте ли дали някакви конкретни срокове за зала „Фестивална”?
- Желанието ми е до края на годината да е приключила процедурата, но конкретен срок е много трудно да се каже при сегашния Закон за обществените поръчки. В момента сме във фаза предпроектни проучвания и заснемане на залата, която е стара, и не разполагаме с архитектурните й планове. Видяхте обаче какво се случи във Варна. Ти планираш едни срокове, един бюджет, а като отвориш залата, се оказва, че долу има ужасяващи неща. Същите проблеми сигурно ще имаме и с „Фестивална”, и със Зимния дворец в София.
- Какво е положението с националния стадион „Васил Левски”? Какви ремонти се предвиждат там?
- На този етап предвиждаме да закупим ново електронно табло, защото не е сериозно, като играе националният отбор или клубовете в евротурнирите, да наемаме такова. Излиза и много по-скъпо. Тревната настилка също трябва да бъде сменена, защото тези чимове са годни за провеждането на тренировъчни занимания и мачове при децата и юношите, но не и за международни срещи. За да икономисаме средства, покритието на терена ще го преместим на стадион „Академик”. Така с една инвестиция ще направим два терена това лято.
- Докъде стигна идеята за построяването на нов национален стадион?
- В момента не се занимаваме с това, защото имаме други приоритети. Един национален стадион изисква много средства – около 100-тина милиона лв., а когато си оправим икономиката и има излишъци, след като се отдели за другите социални драми в обществото, тогава можем да мислим за нов национален стадион. Едно такова съоръжение няма да реши проблемите на българския спорт. За нас по-важното е да има хората къде да тренират, за да има после кой да се състезава на този нов стадион. Защото виждате, че освен художествената гимнастика и бокса, може би, другите спортове са в криза.
- Наскоро заявихте, че държавата ще се обърне и към детско-юношеските школи на футболните клубовете. Как реално ще стане това?
- Честно казано, не разбирам как футболът досега е стоял извън полезрението на държавното финансиране, след като това е най-практикуваният спорт в България. Хората, които се занимават с този спорт, са над 100 000, а държавата не е отделяла никакви средства за тях през последните 25 години. От догодина БФС ще може да участва наравно с другите федерации в колективните спортове за получаване на държавно финансиране, като то ще е само за детско-юношеските школи. Няма нужда държавата да дава пари за заплатите на чужди спортисти.
- Можем ли да очакваме повече пари за спорта от тотализатора?
- Тотото за първи път тази година е поставено да работи в условията на конкурентен пазар. До момента е имало негласно споразумение с цифровите игри да се занимава само Българският спортен тотализатор, а пък с другите видове игри и залагания по време на спортни срещи да се занимават частните оператори. Положението, което нашата администрация завари, е, че вече това споразумение не се спазва и частният сектор е влязъл в територията на Спортния тотализатор. Сега има два пътя – или осигуряване на защитен периметър за цифровите игри и никой друг да не може да ги развива, или когато частниците навлизат в територията на тотото, то да навлезе в техния сектор и на чист пазарен механизъм да се конкурират. Аз като човек, който идва от частния сектор, съм привърженик на пазарната икономика и смятам, че това би дало по-добър резултат. Т.е. категорично тотото трябва да развива нови игри, да взима нови пазари, нови ниши, не само от игри, но и от друг тип залагания.
- Това означава ли, че в скоро време трябва да очакваме нови игри в Спортния тотализатор?
- Да. Лично съм се ангажирал с дейността на тотото и проблема, защото това е единственият начин, откъдето ние можем да си повишим бюджета. Преди 5 месеца не заварихме тотализатора в добро състояние, а сега условията вече са други – работи в голяма конкуренция. Малко изоставаме, но през втората половина на годината ще наваксаме, защото ще пуснем нови игри.
Визитка:
Роден е на 2 януари 1967 г. във Варна
Завършва Първа езикова гимназия и Висшия медицински университет във Варна. Специализира мениджмънт на политически кампании в университета на Южна Каролина, САЩ, през 1990 г.
Утвърден експерт в областта на публичните комуникации, основател и председател на Борда на директорите на MAG Communications - група агенции за интегрирани маркетингови комуникации.
Бивш национален състезател по лека атлетика
Президент на футболен клуб „Черно море” от 1998 до 2001 г. и от 2003 до 2007 г.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов