Странджа – дългият път към дома - blagoevgrad.utre.bg

Странджа – дългият път към дома

16 септември 2018, 09:00 | blagoevgradutre
  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

  • Снимка:
    ТД "Осогово" Кюстендил

Туристи от Кюстендил разгледаха Странджа - Сакар

Месец септември настъпи някак неусетно, с натрапчивото предчувствие за есен. Пред ТД „Осогово - Кюстендил се зададе пътешествието, наречено „Странджа – Сакар“. След разтърсващо – емоционалното екскурзионно летуване в Пирин знаехме, че няма как да повторим преживяното щастие, но длъжни бяхме да опитаме. И така, в 6.00 часа бяхме в автобуса, нетърпеливи да стартираме амбициозната си програма, информира Любомир Младенов, водач към ТД „Осогово“. И още от неговия разказ:
"Дестинацията е далечна за пределите на България, затова пътувахме дълго и търпеливо. Първият ни обект за деня бяха долмените в село Хлябово. Долмените са предшествениците на тракийските гробници, където са полагани мъртъвците, а този в село Хлябово е най-големият известен в страната. За първи път са описани от братя Шкорпил – Херман и Карел. Двамата чехи идват в България в края на 19-ти век като гимназиални преподаватели по математика и точни науки, но оставят светла диря в развитието на българската археология. На Карел дължим дори откриването на първата ни столица – Плиска.
След това пътят ни отведе до Устремския манастир „Света Троица“. Това е най-големият манастир в Сакар планина, на около 13 км след Тополовград. Манастир и природа са се сляли в тиха хармония и предлагат усамотение и единение на душите и енергиите наоколо. Запалихме по свещичка и продължихме към хижа „Старият мост“, близо до Елхово, където беше първата ни нощувка. Хижарят Кънчо ни настани по стаите и ни поведе в околностите, за да ни покаже забележителностите. Така се озовахме на тракийското светилище „Мочукови камъни“, а след още малко ходене и на „Дрънчи дупка“ – пещерна дупка, дълбока 27 метра. В подножието на пещерата има чуден параклис, с 9 чучура отвън, на които за съжаление вода нямаше.
Така премина първият ни ден от екскурзията. Сакар планина вече беше зад гърба ни, около нас бяха Дервентските възвишения, а Странджа ни очакваше утре. Хижарят Кънчо направи всичко възможно да се чувстваме уютно при него. Предупреди ни да внимаваме за стършелите наоколо, че децата с нас не бяха малко. Вечерта - обичайното. Китара, песни и добро настроение.

На сутринта на националния празник – Съединението (6-ти септември) тръгнахме към Елхово. Там закусихме и разгледахме историческия музей, в който имаше и етнографска част. В съседство се намира и храм „Свети Димитър“, където запалихме по свещичка.

Тръгнахме към Ямбол, за да разгледаме града на Тунджа. За съжаление историческият музей не работеше, но затова пък Безистенът посрещаше гости с пълното си великолепие. Присъствахме и на процесия от духова музика и нещо като парад от военните. Усещахме се, че това е позабравена гледка, която кой знае защо ни липсва. Ямбол е град, който впечатлява с чудесен център, история и паркове.
На 8 км от Ямбол се намира древният тракийски град Кабиле, възникнал в края на II хил. пр. Хр. На върха, на най-високото има светилище, а наоколо има останки от укрепени стени, терми и базилика. Градът е възникнал на единственото възвишение наоколо – Зайчи връх и е бил на изключително стратегическо място. През 341г пр.Хр. е превзет от Филип Македонски, а и Александър Велики е минавал оттук

До настаняването ни в мотел „Козият рог” в Малко Търново имаше достатъчно време, за да се отбием до село Бръшлян. Изключително място, събрало магия, история и топлина. На такова място обикваш Странджа и се чувстваш като у дома си.
Следващата ни отбивка беше до водопад Докузак на едноименната река малко преди село Стоилово. Красота и енергия струи от него и прави мястото още по-специално.
На сутринта разгледахме близките тракийски светилища „Мишкова нива” и „Прóпада” и отидохме в Малко Търново да разгледаме забележителностите – музея, Големия врис, Малкия врис. Пред музея видяхме фронтоните от двете тракийски светилища, които вече бяхме разгледали.
Следващият обект за деня беше „Петрова нива”, с мемориалния комплекс и храма „Света Петка”. Тук на 26 юни 1903 година е взето решение за обявяване на Преображенското въстание за освобождаване на местното население от турска власт. Въстанието е потушено, като територията наоколо е присъединена към България чак през 1913 година.
Оттам се придвижихме до Царево, където щяхме да нощуваме. Имаше  достатъчно време и за късен плаж, от което се възползвахме. Вечерта се разкършихме с танци и хорá в къмпинга.
На сутринта след закуска потеглихме към Приморско, за да посетим тракийското светилище Беглик таш. Изумително място, пропито с мистика и енергийни мистерии. Не знам защо, но ни напомняше много за Перперикон. Правехме някакъв паралел между двете светилища. И някак неусетно се връщахме години назад към нашите корени.
На пътя ни беше и река Ропотамо. Разходката с корабче по устието допълнително вдигна градуса на настроението и очарованието. Малко след това спряхме в Созопол, където Аполония 2018 приключваше. Всяка среща със Созопол носи вдъхновение и наслада. Разгледахме града, хапнахме – и напред към Бургас. Срещата с пясъчните фигури в парка до морето събуди детето във всеки от нас и се забавлявахме от сърце.
Отпътувахме към квартал Сарафово, за да се настаним в туристическата спалня. Оказа се, че това не е добър избор, тъй като базата не е в този вид, в който трябва да бъде, но какво да се прави – битовизми. Последната вечер от екскурзията не се случи най-вдъхновяващата, но го преживяхме.
На сутринта спряхме в центъра на Бургас за последна среща с красивия морски град. След това спряхме за два часа в Стара Загора, за да се докоснем и до неговото величие и очарование и поехме обратно по дългия път към дома.
Пътувайки вече към Кюстендил, се сетих за песента със същото име (Дългият път към дома) на една прекрасна бургаска група – „Мери бойс бенд“ и си мислех, че пътуването не е само придвижване в пространството от точка до точка, но и пътуване във времето към нашите корени и мистичните загадки на Странджа", споделя Любомир Младенов – водач към ТД „Осогово“ - Кюстендил.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета