Дъб над Калиманци е номиниран за "Дърво с корен" - blagoevgrad.utre.bg

Дъб над Калиманци е номиниран за "Дърво с корен"

19 декември 2020, 10:00 | blagoevgrad.utre.bg
  • Снимка:
    Андрей Ковачев

    Вписан е в Червената книга

  • Снимка:
    Андрей Ковачев

  • Снимка:
    Андрей Ковачев

Това екзотично дърво е единственото наше вечнозелено широколистно дърво

Направена е номинация за „Дърво с корен 2020“ на дъб от вида палестински дъб (Quercus coccifera subsp. calliprinos) на възраст над 100 г.
Намира се до параклиса „Св.Илия“ над с.Калиманци, община Сандански.
Номинира го Андрей Ковачев от София.
Тези дървета са най-старите вековни и големи от вида „Палестински дъб“, известни у нас. Това е подвид на пърнара, но за разлика от основния подвид, който е храстовиден, палестинският дъб е дърво и може да стане високо над 15 м и с диаметър над 1 м. Различава се също по едрите си жълъди, небодливата им купула, липсата на изразен восъчен ръб на листата. В България рядко се разграничават двата подвида на пърнара (храстовидния и дървесния) и видът е известен най-вече с основното си име – пърнар. Името „Палестински дъб“ е разпространеното по света наименование на дървесния подвид.
У нас палестинският дъб е незаслужено пренебрегнат. Това екзотично дърво е единственото наше вечнозелено широколистно дърво (като изключим джела, който също може да става ниско дърво). Той е част от т.нар. средиземноморска вечнозелена растителност и тук се среща заедно с храстовидния подвид (двата растат съвместно) на няколко места в Санданско-Кресненско. Вписан е в Червената книга. Той е много бавно растящ, но и най-сухоустойчивият широколистен храст или дърво в нашата флора.
Трите дъба до параклиса „Св. Илия“ над село Калиманци в Южен Пирин са най-старите в България палестински дъбове – вековни дървета, останали досега извън общественото внимание. На фона на други дървета те не изглеждат толкова големи, но тъй като растат изключително бавно, за тях този размер означава много. Оцелели са през годините, избегнали заплахи от изсичане или опожаряване, както и околната растителност, заради параклиса. Според местните някога там е имало манастир, който е бил изгорен от османците – но засега тази история се открива само като мълва сред хората от селото.


Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета